Сръбският министър на държавната администрация и местното самоуправление Снежана Паунович заяви днес, че изказването ѝ „за етническото прочистване на Косово“ е извадено от контекста и се извини на президента Александър Вучич, сръбското правителство и премиера Джуро Мацут, предават местните медии.
По време на гостуването си в частната сръбска телевизия „Информер“ Паунович каза днес, че злонамерено, че са били извадени „само седем секунди от цялото предаване“ и че от това е направен политически аргумент.
„Това е моята история, а не изявление. Неприятно е да се обяснява, че това не е политика на президента или на правителството (на Сърбия)“, каза тя и благодари на всички, които застанаха до нея по време на многобройните осъждания на изявлението ѝ, заявявайки, че най-много се гордее с подкрепата, която е получила от Социалистическата партия на Сърбия (СПС), на която е член.
Паунович каза в предаване на сръбската телевизия „Курир“, излъчено на 11 юли, че ако е била на мястото на тогавашния президент на Съюзна република Югославия Слободан Милошевич, е щяла да извърши „етническо прочистване в Косово“ през 1998 г. В хода на разговора тя също така уточнява, че няма предвид физическо премахване на определена част от населението, а „връщане на елементите, които не са се чувствали като пълноценни граждани на Югославия, в родината им“.
Днес по време на гостуването си в „Информер“ сръбският министър заяви, че е останала най-много разочарована – от изявлението на своя съпартиец Бранко Ружич, който заявява, че Паунович няма право да говори за 90-те години и политиката на СПС по това време, защото тогава не е била член на тази партия.
Снежана Паунович заяви, че не е изненадана от реакциите на опозицията и разкритикува и медиите, които по нейните думи „от все сърце“ са подкрепили критиките по нейн адрес.
Паунович определи решението на косовските власти да я обявят за персона нон грата като парадоксално, заявявайки, че решението за „постоянна забрана“ да влиза в Косово е взето от „временните косовски институции“.
Етническото прочистване в Косово през 1998–1999 г. включва масово депортиране, разрушаване на имущество и нехуманно отношение от страна на югославските и сръбските сили спрямо албанското цивилно население. За тези събития Международният трибунал в Хага признава за виновни за престъпления срещу човечеството редица висши политически, военни и полицейски ръководители от режима на Слободан Милошевич. Повратна точка за международната общност се оказва масовото убийство в косовското село Рачак, което проправя пътя към 78-дневните военни бомбардировки на НАТО срещу тогавашната съюзна република. Вместо бърз край на конфликта, Белград изпраща 30-хилядна армия в областта, в резултат на което над 1 милион косовски албанци са принудени да избягат от домовете си в мащабна бежанска криза.