С обща снимка за спомен и обещание за по-дълбоко съвместно сътрудничество завърши полярния научен симпозиум на румънски и български учени в Констанца.
В хода на дискусиите председателят на Българския антарктически институт професор Христо Пимпирев покани румънски учени да се включат в 35-ата полярна експедиция и да работят заедно с българските си колеги.
Той припомни, че Българския антарктически институт е започнал своята дейност през 1993 г., а румънският - година по-късно.
„Българи и румънци работим заедно, защото сме заедно в НАТО, заедно се присъединихме към ЕС, а сега е време да работим заедно в Антарктида“, каза на свой ред капитан втори ранг Николай Данаилов от Висшето военноморско училище "Никола Йонков Вапцаров“ във Варна и капитан на българския научно-изследователски военен кораб "Св. св. Кирил и Методий".
Той даде висока оценка за военноморското сътрудничество между България и Румъния.
Росица Янева, ръководител на направление „Наука“ в Националния център за полярни изследвания информира, че над 450 учени са работили в българската база на остров Ливингстън през последните повече от 30 години.
По думите й „с придобиването на нашия научноизследователски кораб („Св.св. Кирил и Методий“ – бел. ред.) разширяваме както пространствения обхват на изследванията, така и тематичните научни направления“.
Заместник-директорът на Националния център за полярни изследвания към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Драгомир Матеев посочи, че Българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън предлага съвременни условия за провеждане на научни изследвания и е подходяща за развитие на международно научно сътрудничество.
„Трябва да се научим да работим в екипи с нашите съседи“, подчерта заместник-председателят на Антарктическата изследователска комисия към Румънската академия проф. Тудор Присекару.
Той определи Антарктида като поле за всякаква изследователска дейност и изрази надежда през следващата година да има повече финансови възможности и средства за съвместни проекти.
Райна Христова от Института по океанология – БАН във Варна представи на симпозиума проект за интегрирано изследване на компонентите седимент, биота и води в океанската екосистема на литоралната зона в района на българската база на остров Ливингстън.
Корина Ицкуш от Института по биология към Румънската академия разказа за първите румънски музиканти, стъпвали на Антарктида.
„Искаме да насърчим не само изследователи, а музиканти, артисти, хора от други сфери на живота да посетят Ледения континент, за да бъде по-добре разбран от човешка гледна точка“, сподели тя.
На свой ред Даниела Паскал от Националния научноизследователски и развоен институт за ядрена физика и инженерство „Хория Хулубей“ разказа за развитието на съвместен проект за датиране чрез повърхностна експозиция, започнал през 2024 г. с подписването на меморандум за научно сътрудничество между румънския институт и Българския антарктически институт. Паскал заяви, че това е първият проект в Румъния, посветен на космогенното датиране с нуклиди като изрази надежда, че сътрудничеството с българските колеги ще бъде дългосрочно.
Подобно послание отправи и Агнеш Керестеши от Националния институт за изследвания и развитие за управление на дивата природа и планинските ресурси. Тя представи съвместен проект с Българския антарктически институт, предлаган от Националната комисия за антарктически и екстремни изследвания към Румънската академия на науките. Той е озаглавен „Оценка на въздействието на атмосферно пренасяните ултрафини суспендирани частици от криогенните микробни съобщества в повърхностния слой лед и сняг на остров Ливингстън".
Екологът и морски биолог от Констанца Виорел Думитру Гаврил представи изследване, посветено на разпространението на микропластмаса в района на Антарктика, а Алис-Джорджиана Стойка от румънския Национален институт за изследвания и развитие в областта на биологичните науки представи проект, посветен на биологично вдъхновена криоконсервация, основана на адаптацията на антарктическите екстремофили с цел стабилизиране на биофармацевтични продукти.
"Антарктида е изключително ценна за науката, защото съчетава в една реална среда няколко различни екстремни фактора - силен студ, изолация, нарушения на съня, енергиен дисбаланс и високо физическо натоварване", отбеляза в експозето си Роксана Уцою от Националния институт за научни изследвания и развитие в областта на биологичните науки.
В края на сизпозиума Ирис Мария Туша от Националния институт за изследвания и разработки в областта на биологичните науки сподели опита си от ROICE 2026 - петата румънска научна експедиция на Антарктида, която се осъществи в южнокорейската станция „Крал Седжонг“ от 24 януари до 14 февруари тази година.
Посланикът на България в Румъния Радко Влайков бе специален гост на събитието. Той изрази надежда, че връзките между двете държави в тази област ще стават по-интензивни с по-голямо практическо измерение.
Българската телеграфна агенция беше единствената българска медия на събитието. В рамките на симпозиума учените разгледаха лабораториите на Националния институт за изследвания и разработки в областта на морската геология и геоекология – GeoEcoMar. Те бяха разведени от Дан Василиу - директор на клона в Констанца. В събитието участва и известния румънски биолог и зоолог, титулярен член и ръководен кадър на Румънската академия Думитру Мурариу.