Това заяви Вселенският патриарх Вартоломей Първи при откриването на изложба, посветена на 16-годишнината на „Музея на островите“ на остров Бююкада, най-големият от групата на Принцовите острови (на турски наречени Адалар) в Мраморно море край Истанбул.
В словото си Вартоломей разказа моменти от историята на старинното сиропиталище, както и за усилията, положени за неговото запазване, посочва „Хюриет дейли нюз“.
„През последните години, в резултат на комуникацията с Европа, с университетски преподаватели и турски изследователи, ние, като Вселенска патриаршия, решихме да превърнем сградата на сиропиталището в хотел и да реновираме и останалите сгради към комплекса“, заяви Вартоломей.
По думите му това е окончателното решение на Вселенската патриаршия. Причината за това е, че първоначалният замисъл за осигуряване на необходимите средства за реставриране на сградата като сиропиталище, както и превръщането му впоследствие в международен център за междурелигиозен диалог и екологични изследвания, не можел да бъде успешно осъществен.
Турска компания ще поеме изпълнението на проекта в сътрудничество с гръцка компания и работата ще започне след получаване на необходимите разрешителни.
„Разбира се, това решение не беше лесно, особено емоционално. Но това беше необходимо решение, което трябваше да бъде взето, преди сградата да се срути напълно, преди да бъде срината до основи“, подчерта Вселенският патриарх.
Сагата във връзка със сградата на сиропиталището има интересна и дългогодишна история, която датира от епохата на Османската империя.
Сиропиталището е построено през 1898 година от Александър Валори, един от най-известните архитекти на този период, по поръчка на френската компания, управляваща Ориент Експрес. Сградата е била предназначена за хотел с казино, в който да отсядат и да се забавляват богатите гости на Истанбул, включително и пътниците на прочутия Ориент Експрес. Забележителното е, че комплексът е бил построен изцяло от дърво. Той се счита за най-голямата в Европа и втора в света дървена постройка, обявена за архитектурен паметник. Но османското правителство не разрешава официално обектът да се ползва като хотел и казино.
През 1903 г. една богата жителка на Истанбул, гъркинята Елени Зарифи, купува хотела и със съдействието на Вселенската патриаршия (според архивите го дарява – бел. авт.). Впоследствие комплексът се преустройва в сиропиталище, което е открито на 21 май 1903 г. с участието на султан Абдулхамид II. Приютът се превръща в едно от най-известните места по онова време.
През 1915 година, в условията на Първата световна война, правителството на младотурците „Единство и прогрес“ поема контрола над сиропиталището. Там се настаняват учениците от средното военно училище „Кулели“. След това в него са настанявани германски войници от съюзническите войски, а накрая руски имигранти, изпратени от окупационните сили на Съглашението, са използвали сградата за пребиваване.
След войната сградата отново се използва за сиропиталище на деца от гръцки произход. Постъпвали големи дарения от много места. Твърди се, че бившата гръцка кралска фамилия била едни от най-богатите дарители.
След изселването на хиляди гръцки семейства от Турция през 1964 г. обаче приютът е изоставен и започва да се руши.
Започват съдебни спорове между Вселенската патриаршия и турската държава за собствеността на имота, които се проточват с години. През 2010 г. Европейският съд по правата на човека в Страсбург реши да върне собствеността на историческата сграда на Вселенската патриаршия.
След близо половин век съдебни спорове турското правителство призна собствеността на Вселенската патриаршия върху имота и други постройки и терени в Турция, включително и имотите на българската православна общност и други религиозни общности в Турция.
Патриаршията планираше реставрация на сиропиталището, която се оценяваше на около 50 млн. долара. Поради икономическата криза обаче средства не се намериха.
Комплексът, някога сграда бижу на Бююкада, е в окаяно състояние, чудо е, че все още не се е срутила, споделят местните хора. Щастливо съвпадение е, че не е пострадала от пожар. Местността е заобиколена с борови гори, които се простират до брега на Мраморно море, а комплексът се охранява денонощно от полицейските екипи на Бююкада.