Основната опозиционна политическа сила в Турция, основана от Ататюрк преди 103 години – Народнорепубликанската партия (HPП) – навлезе в най-критичния и несигурен период от съществуването си от 1981 г. През споменатата година партията бе закрита от военната хунта, преди да бъде възстановена със специален закон през 1992 г.
След като на 21 май т.г. съдът анулира 38-ия конгрес на НРП от 2023 г. и възстанови Кемал Кълъчдароглу като неин лидер на мястото на избрания тогава за председател с 276 гласа повече Йозгюр Йозел, избухна ескалиращ конфликт за ръководството на партията, институционалния контрол и не на последно място – за политическото ѝ бъдеще, което засега е обвито в голяма неизвестност.
Турският съд приложи мярка, наричана на турски език „мутлак бутлан“, доскоро почти неизвестна фраза, която обаче напоследък трайно се настани в речника на цяла Турция. Според юридическата литература терминът означава "абсолютна нищожност" и се отнася до сделка или договор, които противоречат на правила, закони или общия морал до такава степен, че от самото начало нямат правни последици и се считат за нищожни. Това е една от най-тежките санкции за недействителност в правната система. Основните ѝ характеристики са автоматична недействителност – съдът е длъжен да обяви сделката за недействителна по своя инициатива (ex officio), дори ако страните не го поискат.
Вече втора седмица, включително и в дните на мюсюлманския празник Курбан байрам, на който по традиция се отправят послания за толерантност и опрощение, обществото е разтърсвано от конфликтите, които по същество доведоха до оформянето на два противникови лагера сред членовете на партията - общо около 2 млн. души според статистическите данни, а именно: този на привържениците на Кълъчдароглу срещу този на привържениците на Йозел. Засега няма изгледи те да постигнат някакво споразумение, което фактически поражда въпроси за бъдещето на партията – ще успее ли Кълъчдароглу да я „прочисти“ (т.е. да премахне неудобната опозиция), след което да свика нов конгрес и така да продължи съществуването ѝ, както обеща в речта си в събота, когато за първи път след две години и половина прекъсване влезе в работния си офис в централата на партията. Дали пък привържениците на Йозел няма да сформират нова партия, както предполагат някои анализатори? Според непотвърдена информация те би могло да се съюзят с "Добра партия" на Мюсават Дервишоглу. Самият той обаче отрече да са водени подобни разговори, посочва „Хаберлер“.
В първата си реч от работния си офис в събота, част от която бе излъчена от проправителствените медии, Кълъчдароглу засегна и темата за „фетхуллахистите“ (така са наричани последователите на движението ФЕТО, обвинявано за опита за преврат в Турция през юли 2016 г., бел.ред.), от които смята да „прочисти“ партията.
„Това беше най-поразителната част (от изказването) и тя ще определи какво ще се случи по-нататък. (Кълъчдароглу) Спомена за агенти, които приемат инструкции от членове на ФЕТО, дори спомена чуждестранни връзки в речта си. Какво точно има предвид? Какво знае Кемал Кълъчдароглу? Има ли някакви документи, свързани с този въпрос? Ще ги разкрие ли скоро? Това са въпроси, които предстои да бъдат обсъждани в Анкара“, коментира колумнистката Диджле Джанова от Си Ен Ен-Тюрк.
Според Ханде Фърат от в. „Хюриет“ в Анкара „ще има отстраняване от страна на Кълъчдароглу на редица известни партийни лица, а някои членове може и да бъдат изключени, сред които на първо място се споменава Екрем Имамоглу“ - отстранения от поста и изпратен в затвора кмет на Истанбул. Според кулоарни информации под заплаха е и парламентарният имунитет на депутати от опозиционния блок, включително този на Йозгюр Йозел. Самият Кълъчдароглу не е депутат.
На практика към момента в НРП се оформиха два враждуващи центъра с един назначен и един избран лидер: единият блок е начело с възстановения авторитет на Кълъчдароглу в централата на НРП, а другият – на Йозел, изграден около партийни организации, които призовават за извънреден конгрес, на който делегатите да гласуват бъдещото ръководство и бъдещия курс на партията. Партията фактически е разделена на две, посочват анализатори.
Провеждането на партиен конгрес колкото се може по-скоро се счита за жизненоважно за оцеляването на партията от привържениците на Йозел.
На 27 май Кълъчдароглу заяви пред журналисти, че юридически експерти са го предупредили, че не може да свика конгрес, докато е в сила наложената от съда временна мярка, информира телевизия ТГРТ.
„Партията може законно да проведе конгрес в рамките на 45 дни, ако има политическа воля“, заяви Йозгюр Йозел пред опозиционната телевизия „Сьозджу“, отхвърляйки твърденията на Кълъчдароглу.
„Ако конгресът не се проведе, правото на партията да участва в изборите може да бъде застрашено“, предупреди говорителят на парламентарната група на НРП Йозел Емре, цитиран от Анадолската агенция след вчерашното заседание на парламентарната група на НРП под председателството на Йозгюр Йозел. Той напомни, че съдът е анулирал и всички партийни конгреси след този от 2023 г., което означава, че последният валиден конгрес на НРП е бил този, проведен през юли 2020 г.
„Ако този период надвиши шест години, нашата политическа партия не може да участва в изборите; това е много ясно. Шестгодишният срок изтича през юли т.г. От 1 юни стартираме подписка за свикване на конгреса, защото процесите, които се извършват в момента, целят унищожаването на Народнорепубликанската партия и заличаването ѝ от историята. Всеки, който не свика избори възможно най-скоро, който не вземе решение в тази посока и не прояви воля за това, ще бъде отговорен. Това е въпрос на живот и смърт“, поясни той.
Според колумниста от в. „Джумхуриет“ Мустафа Балбай, който е бивш депутат от НРП, броят на делегатите, които ще се подпишат за свикване на извънреден конгрес в НРП чрез нотариус, е достигнал 800 души.
„НРП преминава през много критичен период. Не е ясно дали партията ще премине през този период без разцепление, защото борбата става все по-ожесточена. Междувременно Кемал Кълъчдароглу се готви да предприеме серия от ходове“, посочва колумнистът Абдюлкадир Селви от проправителствения вестник „Хюриет“.
Очаква се днес Кълъчдароглу да проведе първото заседание на новосформираното Общо събрание на партията и нейния Висш дисциплинарен съвет, според информация на ТГРТ.
На фона на всички тези развития се коментира и сценарий за сформиране на нова партия, който обаче засега се отхвърля от Йозел.
Проопозиционни източници посочват, че причина за колебанието е опасението, че гласовете на електората ще се разцепят.
„Налице е „избрана НРП“ и „назначена НРП“, заяви Йозел пред сайта Т24 и подчерта: „нашата група ще остане в партията, ще продължим борбата в рамките на партията“.
Проправителствените медии окачествяват развитията в НРП като вътрешнопартийни проблеми, цитирайки изявлението на говорителя на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) Йомер Челик, който заяви неотдавна, че тази партия няма никакво участие в процесите в опозиционната сила. „Съдебният процес беше започнат, след като някои влиятелни членове на НРП обвиниха други членове на НРП в корупция на конгреса на НРП“, аргументира се той.
Противоположни са коментарите в проопозиционните медии като „Джумхуриет“, „Халк ТВ“ и други, според които „завръщането на Кемал Кълъчдароглу в дневния ред на НРП тласка партията към нови дискусии и развития, чиято цел е отслабване на опозицията и подсилване на позициите на (президента Реджеп Тайип) Ердоган при евентуални нови избори“.
В същото време важен е и въпросът за измеренията на конфликта Кълъчдароглу – Йозел на фона на турската политика както във вътрешен, така и в международен план.
„Като се има предвид, че политиците от НРП до голяма степен посвещават енергията си на вътрешнопартийни въпроси, не е възможно да организират силна опозиция срещу Партията на справедливостта и развитието. Дали тази ситуация, облагодетелстваща управляващата партия, ще доведе до предсрочни избори, предстои да се види. Защото възможността за предсрочни избори не може да се обясни единствено с вътрешнополитическата динамика. Икономиката, срещата на върха на НАТО и ходът на конфликта между Иран и САЩ ще бъдат поне толкова определящи върху решението на Ердоган за изборите, колкото и ситуацията в НРП“, коментира колумнистът Армаган Йозтюрк от близкия до опозиционния лагер сайт „Медиаскоп“.