Съветът за прилагане на мира не успя да договори нов върховен представител на международната общност в Босна и Херцеговина

Управителният борд на Съвета за прилагане на мира (PIC) в Босна и Херцеговина не успя да избере нов върховен представител на международната общност, който да поеме поста от Кристиан Шмит, предаде хърватската агенция ХИНА, позовавайки се на местни медии.
През миналия месец Кристиан Шмит потвърди пред Съвета за сигурност на ООН, че ще се оттегли от поста си през юни, а Съединените щати обявиха, че неговият наследник ще започне процес по закриване на Службата на върховния представител в страната.
На приключила вчера двудневна среща на Управителния борд не е била постигната договорка за нов върховен представител. Срещата се е провела при закрити врата в Сараево с участието с представители на САЩ, страни членки на Европейския съюз и Турция.
Американският държавен секретар Марко Рубио заяви във Вашингтон, че САЩ биха искали италианец да заеме поста, като не уточни кой би могъл да поеме длъжността. В предишни медийни публикации се посочва името на италианския дипломат от кариерата Антонио Занарди Ланди, който е присъствал на срещата в Сараево като предпочитан кандидат за Вашингтон.
Някои западни държави обаче са изразили резерви по отношение на Ланди. Франция е предложила за поста Рене Троказ (в момента специален пратеник на Франция за Западните Балкани – бел.ред.), за когото подкрепа са заявили Германия и Великобритания. 
Тези три държави, за разлика от САЩ, настояват на бъдещия върховен представител на международната общност да бъдат оставени правомощията за намеса при кризисни ситуации. В същото време Вашингтон иска върховният представител да изпълнява ролята предимно на медиатор между представителите на местните политически фигури.  
Постът на върховен представител на международната общност в Босна и Херцеговина беше създаден през 1995 г. в рамките на Дейтънското мирно споразумение за наблюдение на прилагането на договора след края на войната.
Според Дейтънско мирно споразумение, сложило край на войната в Босна (1992-1995 година), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и мюсюлманско-хърватската Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. В Дейтънското споразумение се урежда и ролята на върховния представител на международната общност, който има широки правомощия, сред които налагането на закони и уволняването на официални длъжностни лица.