Съветът за прилагане на мира в Босна заседава, за да реши кой ще е новият върховен представител на международната общност

Управителният съвет на Съвета за прилагане на мира (СПМ) в Босна и Херцеговина започна днес двудневно заседание, на което се очаква да бъдат разгледани няколко въпроса, включително кой ще заеме поста върховен представител на международната общност след оттеглянето на Кристиан Шмит, съобщи босненската национална телевизия БХРТ.
Заседанието на Управителния съвет се провежда в парламента на Босна в Сараево. Страните членки ще разгледат няколко кандидати за поста върховен представител, като изборът не изисква консенсус между членките.
Кандидатът може да бъде избран, ако получи необходимата подкрепа от страните членки, докато процесът по консултация и взимането на решение може да се повтаря, докато не се стигне до съгласие за един кандидат.
Двудневното заседание на СПМ е изключително важно, тъй като идва в момент, когато се говори за ролята на международната общност в Босна и Херцеговина, изпълнението на Рамковото мирно споразумение, известно и като Дейтънско споразумение, както и въпроса за използването на т.нар. „бонски правомощия“, които белязаха мандата на настоящия върховен представител Кристиан Шмит, отбелязва БХРТ.
В Управителния съвет на Съвета за прилагане на мира са Канада, Франция, Германия, Италия, Япония, Обединеното кралство, Съединените американски щати, Европейския съюз, Европейската комисия, както и Организацията за ислямско сътрудничество, представлявана от Турция.
Руската федерация също формално е член на Управителния съвет, но през юли 2021 г. съобщи на Службата на върховния представител, че повече няма да участва в заседанията, председателствани от върховния представител, тъй като твърди, че е незаконно назначен. От февруари 2022 г. Русия също така спря финансирането си за Службата.
Заседанието на Съвета се състои в момент, когато усилено се обсъжда бъдещето на международния надзор в Босна и Херцеговина, отбелязва БХРТ.
Според Дейтънско мирно споразумение, сложило край на войната в Босна (1992-1995 година), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и мюсюлманско-хърватската Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.
В Дейтънското споразумение се урежда и ролята на върховния представител на международната общност, който има широки правомощия. Сред тях е налагането на закони и уволняването на официални длъжностни лица, които спадат към т.нар. „бонски правомощия“, тъй като две години след подписване на споразумението на заседание в Бон е одобрено използването на подобни мерки.