Свободата на медиите в Сърбия отбелязва спад с 8 места в класацията на "Репортери без граница"

Свободата на словото в Сърбия е класирана на104-то място, което е спад с осем места в сравнение с предишния доклад и я нарежда сред страните, в които ситуацията е „трудна“, става ясно от публикувания годишен доклад на международната неправителствена организация "Репортери без граница".
"Въпреки че Сърбия има висококачествена журналистика, която е печелила награди за разследванията си на престъпления и корупция, тя е притисната между необузданите фалшиви новини и пропагандата. Въпреки солидната правна рамка, журналистите са подложени на политически натиск и престъпленията, извършени срещу тях, остават ненаказани", пише в доклада. 
Документът констатира, че с над 2000 регистрирани медии пазарът в Сърбия е силно фрагментиран. Най-влиятелните медии включват обществената сръбска телевизия РТС, други национални телевизионни канали, независимия регионален телевизионен канал Ен1 ​​и няколко таблоида.
"Забранен от Европейския съюз като част от санкциите, наложени в отговор на руската инвазия в Украйна, руският пропаганден телевизионен канал RT (бивш Russia Today) вече има филиал в сръбската столица Белград, наречен RT Balkan, а Кремълска пропаганда се излъчва и от националните медии", пише в доклада.
В политически климат, който стана още по-поляризиран от антиправителствените протести през 2023-2025 г., журналистите често са обект на атаки от членове на управляващия елит, воден от президента Александър Вучич и усилвани от някои национални телевизионни канали. Освен това журналисти, критични към правителството, имат ограничен достъп до интервюта с негови представители и публична информация, казват от "Репортери без граница".  
Според правозащитната организация въпреки че конституцията на Сърбия гарантира свободата на словото, журналистите често работят в ограничителна среда и са склонни да се самоцензурират. Медийните закони, приети през 2023 г. и изменени през 2024 г., не са подобрили правната рамка. Разпоредбите, предписани на прокуратурата и полицията в отговор на атаки срещу журналисти, които дадоха положителни резултати в миналото, не бяха адекватно приложени по време на антиправителствените протести през 2025 г. Съдебната система, която се занимава с убийства, нападения и производства по "дела шамари", насочени към журналисти, все още не е доказала своята независимост и ефективност в защитата на свободата на медиите. По-голямата част от медиите получават приходите си от реклама и непрозрачни държавни субсидии, пише в годишния доклад на "Репортери без граница".
Медийната концентрация е друг възникващ проблем в Сърбия. Влиянието на държавната компания Telekom Srbija като кабелен оператор и собственик на медии нараства, докато частната медийна група United Media, която по-специално притежава телевизионния канал  Ен1, е подложена на политически натиск, което води до опасения за независимостта на Ен1.
В Сърбия жените журналистки все още са обект на атаки както заради работата си, така и заради пола си. Националната телевизия РТС и проправителствените таблоиди често нарушават журналистическата етика, когато отразяват теми, свързани с насилието срещу жени или малцинствени социални групи. Активисти с различен политически произход, включително крайнодесни, тормозят медии, които отразяват теми, свързани с имиграцията, ЛГБТКИ+ общността и правата на човека. Журналистите, отразяващи антиправителствените протести през 2025 г., претърпяха рекорден брой физически нападения, най-малко 100, много от които бяха извършени от полицейски служители. 
Присъдата от 2024 г., оправдаваща четирима бивши служители на сърбските служби,  обвинени в убийството на журналиста Славко Чурувия през 1999 г., беше обявена за незаконна по ключови точки от Върховния съд, без да бъде отменена. Случаят е илюстративен за безнаказаността около престъпленията срещу журналисти, се казва в доклада на "Репортери без граница". Излязоха наяве и тревожни случаи на незаконно проникване в мобилни телефони на журналисти от страна на разузнавателните служби и полицията.