Технически проблем при първите реални учебни стрелби с “Пейтриът” на румънската армия на полигона Капу Мидия

Първите реални стрелби със зенитно-ракетен комплекс “Пейтриът”, постъпил на въоръжение в румънските военновъздушни сили през 2020 г., се проведоха днес (15 ноември) на полигона Капу Мидия като част от учението PATRIOT SPARK 23. То беше планирано преди година и има за цел да провери работата на системите. На събитието присъстваха румънският премиер Марчел Чолаку и председателят на Сената Николае Чука, съобщиха от Министерството на отбраната.
Не липсваха и инциденти, отбелязва Диджи24. Началникът на щаба на Военновъздушните сили, генерал Виорел Пана каза, че технически проблем е причинил малко забавяне при изстрелването на ракета номер три по време на учението.
„Беше изгубена връзка между кабината за управление на изстрелването и една от пусковите установки. Системата откри това прекъсване и автоматично превключи. Може би затова някои от вас бяха изненадани от излитането на ракетата от друга пускова установка”, обясни полковник Вирджил Тоша, командир на 74-ти полк „Пейтриът“ на румънската армия. Той определи проблема като “незначителен”. 
От Министерството на отбраната не казаха дали загубата на контакт се дължи на неизправност на противовъздушната система или е причинена от човешка грешка, отбелязва Диджи24.
“Ракетната система земя-въздух “Пейтриът” се използва за борба със заплахи чрез идентифициране, проследяване и неутрализиране на въздушни цели. По време на учението се използват различни видове безпилотни летателни апарати“, съобщават от Министерството на отбраната. 
От ведомството уточняват, че учението е включено в Плана с основните дейности на Генералния щаб на ВВС.
Румъния сключи с американския оръжеен производител "Рейтиън" (Raytheon) договор за придобиване на общо седем комплекса „Пейтриът“. Четири батареи са предназначени за ВВС, а останалите три – за сухопътните войски. Стойността на договора е 3,9 млрд. долара (3,6 млрд. евро). Румъния, която се присъедини към НАТО през 2004 г., планира да похарчи 9,8 млрд. евро до 2026 г., за да подобри отбранителните си способности.