Търговският дефицит е забавил икономическия растеж на Словения през второто тримесечие

Икономическият растеж на Словения се e забавил с 0,7 процента на годишна основа в реално изражение през второто тримесечие годината спрямо 2,1 процента през предходното тримесечие в резултат на отрицателния търговски баланс, съобщава сайтът Словения таймс.
За първото полугодие БВП е нараснал с 1,4 процента, съобщи вчера словенската статистическа служба.
Икономическият растеж с отчитане на сезонните колебания – показател,  използван в целия ЕС,  е бил  0,8 на сто на годишна база и  0,2 на сто спрямо предходното тримесечие.
Вътрешното потребление и по-специално държавните разходи продължават да стимулират растежа. 
Търговският дефицит e оказвал най-голямо негативно влияние върху растежа на БВП, като го е намалил с 4,1 процентни пункта. Това е второ поредно тримесечие, в което търговският баланс оказва негативно влияние върху растежа.
Вносът на стоки и услуги се е увеличил с 4,4 процента, докато износът е намалял с 0,8 процента.
Чуждестранни и местни макроикономисти прогнозират, че икономиката на Словения ще нарасне с 2,5 процента или малко по-малко тази година, отбелязва "Словения таймс".
Като се има предвид ръстът от 1,4 на сто през първите шест месеца, ще е необходимо значително ускоряване на растежа през втората половина на годината, за да се сбъдне тази прогноза.
Това до голяма степен ще зависи от развитието в еврозоната, където няма признаци за възстановяване от настоящите слабости. От значение е също така е случващото се в строителството, особено увеличението на държавните инвестиции, включително за възстановяване след опустошителните наводнения миналата година. 
Въпреки че призна, че растежът през второто тримесечие е бил по-умерен от очакваното, Централната банка на Словения посочи, че темпът на икономически растеж остава сравним с този в еврозоната, която отчете нарастване на икономиката от 0,6 на сто на годишна база през второто тримесечие.
Централната банка обяснява спада на словенския износ със слабата активност в ключовите търговски партньори на страната, а правителственият Институт за макроикономически анализи и развитие приписа спада на „ниския растеж на търсенето от чужбина и на конкурентните недостатъци на словенските износители по отношение на разходите и цените“.
Централната банка каза, че по-ниската строителна активност е резултат от завършването на няколко държавни проекта след изтичането на предишния бюджетен период на ЕС. Друга причина са по-малкото жилищни проекти. Въпреки това обемът на строителството остава висок - с 20 процента над нивата отпреди пандемията.