Три министерства в Турция обединяват усилия за облекчаване на визовия режим за турските граждани със страните от ЕС

Турция предприе нови стъпки за изпълнение на оставащите шест от общо 72-та критерия по Диалога за визова либерализация с Европейския съюз, съобщи вестник „Хюрриет“. Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието са започнали съвместна работа, като координацията с Брюксел ще се осъществява от външното министерство.
Диалогът за отпадане на визите започна през декември 2013 г. Към май 2016 г. Турция бе изпълнила 65 от критериите, а след въвеждането на биометрични паспорти с висока степен на защита през 2018 г., броят на неизпълнените изисквания падна на шест, припомня изданието.
Ако оставащите критерии бъдат покрити, турските граждани с биометрични паспорти ще могат да пътуват безвизово в ЕС за кратки туристически, семейни и бизнес посещения, пише „Хюрриет“.
На фона на тези дипломатически усилия турските граждани продължават да се сблъскват със сериозни трудности при получаването на шенгенски визи, акцентира изданието, като добавя, че различни частни лица и фирми спекулативно се възползват от недостига на свободни часове (слотове) за кандидатстване и предлагат т.нар. „ВИП визи“ или гарантирани бързи резервации за интервюта на цени от 500 до 1000 евро. Неотдавна турските органи за сигурност задържаха 41 души, използвали автоматизирана система за резервации за блокиране на свободните часове с цел незаконна печалба, припомня вестникът.
Представителят на компания за визови услуги Сертан Асланбюрк предупреждава пред „Хюрриет“, че никой посредник не може да гарантира или да повлияе върху решението за виза и както решението, така и срокът и времето за обработка се определят единствено от съответното посолство или консулство.
Асланбюрк припомня, че запазването на час за кандидатстване за виза е безплатно и часове се записват през официалните системи, с изключение на държавите, изискващи предварително предплащане на стандартната такса за услугата, за да се предотврати злоупотреба. Според него, допълнителните услуги, които предлагат някои посредници, осигуряват единствено комфорт при подаването на документи и не съкращават времето за разглеждане, нито гарантират положителен отговор.
Предупреждавайки гражданите да внимават с измамите, Асланбюрк казва, че кандидатстващите за виза трябва да използват само официалните уебсайтове и да не извършват плащания чрез социални мрежи, телефони или лични сметки.
Според данни, публикувани от „Хюрриет“, кандидатурите за шенгенски визи от Турция са нараснали от 937 хиляди през 2016 г. на близо 1,3 милиона през 2025 г., което я прави втората страна в света по брой молби. Същевременно процентът на отказите се е увеличил от 4,4 процента на 14,6 процента.
Вестникът отбелязва също, че за избягване на проблеми експертите съветват пътуващите турски граждани да започват процедурата за кандидатстване възможно най-рано и че шенгенските държави приемат молби до шест месеца преди датата на пътуването.
През 1987 г. Турция подава официална молба за пълноправно членство в тогавашната Европейска икономическа общност (ЕИО), която е предшественик на Европейския съюз. През декември 1999 г. Европейският съвет официално ѝ признава статута на страна кандидатка, а през октомври 2005 г. е даден официален старт на преговорите за присъединяване на страната към ЕС.  
Преди дни, в интервю за  „Ал Джазира“, турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че членството в ЕС вече не е сред водещите приоритети на Турция, въпреки че тя все още не се е отказала напълно от тази цел.