Държавната Турска петролна корпорация („Търкиш петролиум“, TPAO) разширява международното си присъствие – от добива на сушата до проучванията в морето, след като се включи в мащабен петролен проект в иракския регион Киркук и придоби нов дял в офшорен блок в българската акватория на Черно море, пише в обширен материал, публикуван в турското англоезично издание „Дейли сабах“, изготвен в сътрудничество с Анадолската агенция.
В публикацията тези действия се определят като част от стратегията на Анкара за разширяване на задграничната дейност на Турската петролна корпорация (TPAO) чрез партньорства с международни енергийни компании на фона на стремежите на Турция да засили енергийната си сигурност и да изгради по-голямо глобално портфолио за добив.
Министърът на енергетиката и природните ресурси Алпарслан Байрактар многократно заяви през тази година, че Турция има за цел да превърне „Търкиш петролиум“ в по-значим производител на енергия, пише изданието.
Съгласно тази стратегия компанията си поставя за цел до 2028 г. да достигне добив от около 500 000 барела петролен еквивалент дневно, а в по-дългосрочен план – да увеличи производството до 1 милион барела дневно, се посочва още в публикацията.
Конкретно за проекта в България се отбелязва, че навлизането на „Търкиш петролиум“ в България става официално след решението на българския Министерски съвет да одобри миналата седмица споразумението за партньорство, подписано на 18 февруари.
Одобрението дава на „Търкиш петролиум“ 33-процентен дял в лиценза за проучване на блок „Хан Тервел“ 1-26, разположен в изключителната икономическа зона на България в Черно море. Съгласно споразумението „Шел“ ще бъде оператор на проекта с дял от 42 процента, а OMV притежава останалите 25 процента.
"С площ от приблизително 3800 квадратни километра блокът се намира в близост до турското газово находище „Сакария“, където беше направено най-голямото откритие на природен газ в историята на Турция", отбелязва „Дейли сабах“.
Изданието цитира турския енергиен министър, който е уточнил, че първият етап на проекта ще включва сеизмични проучвания, извършвани съвместно с „Шел“, след което ще започне сондиране в рамките на петгодишния лиценз за проучване.
„Очаква се проектът да позволи на „Търкиш петролиум“ да използва натрупания опит в дълбоководните проучвания и добива от находището „Сакария“, като същевременно разшири офшорната си дейност и засили техническото сътрудничество с международни енергийни компании“, пише в материала.
В публикацията се споменава и партньорството на петролната корпорация в иракския град Киркук, където „Търкиш петролиум“ придоби 15-процентен дял заедно с BP и ConocoPhillips в консорциума, който разработва местни находища. „Дейли сабах“ допълва, че наред с проектите в България и Ирак Турската петролна корпорация е разширила сътрудничеството си с няколко от най-големите енергийни компании в света през тази година, като ExxonMobil, Chevron и TotalEnergies.
Англоезичният сайт цитира мненията на експерти, които коментират разширяването на международното присъствие на Турската петролна корпорация.
Осама Ризви, анализатор по енергетика и икономика в базираната в САЩ Праймъри вижън нетуърк (Primary Vision Network), заяви, че разширяването на дейността на „Търкиш петролиум“ в България след инвестицията в Киркук засилва ролята на Турция отвъд тази на традиционна транзитна държава за енергийни ресурси.
„Това извежда Турция отвъд ролята ѝ единствено на транзитен маршрут. Като придобива дялове в добивни проекти, Турция печели приходи, възможности за доставки и влияние в областта на проучванията, добива, тръбопроводите, търговията и преработката. Това създава влияние, основано на активи, а не само на географското ѝ положение“, заяви Ризви пред Анадолската агенция.
Франческо Саси, постдокторант в Университета в Осло, казва, че през последните години Турската петролна корпорация значително е разширила международната си дейност и се е превърнала във все по-важен инструмент на турската енергийна дипломация.
„TPAO се превърна в значим участник в енергийната дипломация на Турция – важен аспект от все по-амбициозната външна политика на Анкара“, смята Саси.
„Много от тези развития подсказват, че морските амбиции на Анкара – концепцията за „Синята родина“ („Mavi Vatan“) – действително са свързани с енергийните интереси и потребности, наред със стремежа Турция да разширява влиянието си в по-широкия регион“, добави той.
Според Саси бъдещите проекти за проучване и разработване в Черно море, особено тези с участието на европейски енергийни компании, могат допълнително да повишат международния профил на Турската петролна корпорация, като същевременно подкрепят дългосрочните енергийни цели на Турция.