Черноморският басейн може да се затопли с цели 4 градуса по Целзий до 2070 г., като повишаващите се температури се очакват да засилят значително екстремните атмосферни явления, казват турски експерти, цитирани от Анадолската агенция.
Според Баръш Йонол от факултета по аеронавтика на Истанбулския технически университет по-високите температури вероятно ще доведат до по-интензивни валежи, защото топлият въздух задържа повече влага.
Изследването, проведено от Йонол заедно с докторанта Мехмет Баръш Келебек и Фулден Батибениз от Университета в Берн, е анализирало климатичните прогнози при сценарий за високи въглеродни емисии, като сравнява периодите 2005-14 и 2061-70 г.
Проучването, продължило две години, се фокусира върху краткосрочните прогнози за интензивни валежи, горещи вълни, намаляваща снежна покривка и сезонни промени във валежите в страните от Черноморския басейн, района на Мраморно море, части от Егейско море, Централен и северната част на Източен Анадол.
Според заключенията температурите в басейна могат да се повишат с между 2 и 4 градуса през зимата, с около 2,5 градуса през пролетта, с 3 градуса през лятото и с между 1,5 и 2,5 градуса през есента.
Най-рязко се очаква да се затопли Източен Анадол, където в някои райони максималните температури потенциално може да се повишат с до 7 градуса през март.
Един от най-значимите ефекти от затоплянето е очакваното удължаване на горещите вълни. Докато в момента подобни явления траят между 5 и 10 дни в годината, според прогнозите продължителността им може да достигне 50-55 дни годишно.
Снегът се очаква да намалее с около 20 процента през пролетта, а максималната снежна покривка на някои райони с голяма надморска височина може да намалее от 125 на 80 см.
Проучването показва двоен риск от суша и наводнения. Летните валежи в района на Мраморно море и западното Черноморие се прогнозира да намалеят с над 50 процента, докато зимните валежи може да се увеличат с до 20 процента в някои региони.
Източният чермоморски бряг и части от Грузия и Румъния, както и Истанбул и околните райони на Мраморно море, се сочат като потенциални „горещи точки“ за екстремни климатични явления. В Истанбул максималният дневен валеж може да се увеличи от 210 мм в момента до 437 мм в бъдеще.
Йонол казва, че ефектът от затоплянето се очаква да се засили след 40-те години на 21-ви век. Той посочва, че Черноморският регион се затопля по-бързо от други морета заради полузатворения му характер, като в някои райони увеличението на температурите е между 0,5 и 1 градус на десетилетие.
Температурите на морската повърхност през лятото вече са нараснали от 25-26 градуса до 29-30 градуса, което увеличава изпарението и влагата в атмосферата. В резултат валежите потенциално може да нараснат с 30-40 процента при затопляне от 2 градуса по Целзий.
Ученият подчертава, че борбата с климатичните промени изисква не само намаляване на емисиите от парникови газове, но и адаптиране на инфраструктурата, градското планиране, земеделието и управлението на водните ресурси.
„Атмосферата няма граници. Не е достатъчно една страна да работи сама, но има много неща, които можем да направим локално. Политиките на адаптиране не могат повече да бъдат отлагани“, казва Йонел.