Турция оспори новата пространствена рамка на Гърция за възобновяемите енергийни източници заради споровете в Егейско море

Новообявената от гръцките власти пространствена рамка за възобновяемите енергийни източници, която за първи път въвежда единни и строги правила за разполагането им на територията и в териториалните води на Гърция, няма да има правни последици за Турция по отношение на зоните в Егейско море, за които двете страни спорят, заяви говорителят на турското външно министерство Йонджю Кечели, цитиран от сайта „Тюркийе тудей“. 
„Както сме подчертавали по различни поводи в миналото, тази и подобни инициативи няма да повлияят на правната позиция на Турция по отношение на егейските въпроси“, заяви Кечели в свое изявление по темата, публикувано в профила му в Екс. 
Той подчерта, че едностранните действия трябва да се избягват в затворени или полузатворени морета като Егейско и Средиземно море, отбелязвайки, че международното морско право насърчава сътрудничеството между крайбрежните държави в такива води.
„В рамките на Атинската декларация за „добросъседски отношения“ от 7 декември 2023 г., Турция поддържа позицията си, че трябва да се възприеме искрен и всеобхватен подход за решаване на проблемите (между Гърция и Турция в Егейско море) въз основа на международното право, справедливостта и добросъседските отношения“, допълни Кечели. 
Споровете за акваторията на Егейско море между Турция и Гърция са дългогодишни. В момента териториалните води на двете страни в Егейско море се простират на 6 морски мили от бреговете им. Според повечето оценки заради многобройните острови и дългата им брегова линия понастоящем териториалните води на Гърция обхващат около 43 процента от акваторията на морето, докато на Турция се падат едва около 7,5 процента от нея.
Атина, за разлика от Анкара, обаче е страна по Конвенцията на ООН по морско право, която позволява на страните да увеличат териториалните си води до 12 морски мили от брега. В случай че Гърция се възползва от правото си по Конвенцията, териториалните ѝ води ще включат около 70 процента от акваторията на Егейско море. Подобна перспектива буди безпокойство в Турция до степен, че през 1995 г. турският парламент прие резолюция, в която заявява, че ако Гърция разшири териториалните си води в Егейско море, Анкара ще смята това за причина за война (casus belli). Турската позиция е, че случаят на Егейско море е особен, защото то е полузатворено море със специфични географски характеристики, а и е важен международен морски маршрут.