Твърде рано е да се смята, че кризата в Близкия изток е приключила, заяви хърватският премиер Андрей Пленкович

Хърватският премиер Андрей Пленкович заяви, че е твърде рано да се смята, че кризата в Близкия изток е приключила след споразумението за прекратяване на огъня между Вашингтон и Техеран, предаде агенция ХИНА. Пленкович допълни, че стабилизирането на световната икономика и енергийните потоци ще отнеме значително време.
Американският президент Доналд Тръмп се съгласи на двуседмично прекратяване на огъня с Иран само няколко часа преди края на ултиматума, който бе дал на Техеран за отваряне на Ормузкия проток, припомня ХИНА.
Говорейки пред парламента вчера, хърватският премиер Андрей Пленкович изрази надежда за по-нататъшно намаляване на напрежението, но предупреди, че конфликтът остава нерешен по същество. 
Пленкович отбеляза, че Израел продължава да смята Иран за екзистенциална заплаха и продължава усилията да ограничи военния му капацитет и да неутрализира групировката „Хизбула“ в Ливан, която се подкрепя от Техеран.
Въпреки прекратяването на огъня, Израел продължи да обстрелва вчера Ливан с голям интензитет, посочва ХИНА.
Хърватският премиер подчерта, че макар Иран да е бил отслабен военно, той е укрепил своята позиция като регионална сила, демонстрирайки възможности да отвръща с балистични ракети и дронове и е разкрил уязвимостта на архитектурата за сигурност в Персийския залив.
Хърватският премиер отбеляза, че контролът над Ормузкия проток остава мощен и ефективен стратегически лост.
Дори напрежението бързо да се успокои, световната икономика и енергийните потоци ще се нуждаят от немалко време, за да се стабилизират, коментира хърватският премиер. Той допълни, че прекъсванията в доставките, макар по-голямата част от петрола да отива към Азия, веднага се отразяват върху Европа и отбеляза, че след ударите цените няма да се върнат на предишните нива, а ще се стабилизират на нови, като цяло по-високи равнища.
Хърватският премиер каза още, че зависимостта на Европа от вноса на петрол (97 процента) и газ (99 процента) превръща темата за енергията във въпрос на суверенитет.