„България започва да изгражда енергийна инфраструктура на бъдещето, докато Румъния все още се опитва да адаптира инфраструктурата на миналото. По принцип Румъния произвежда евтина енергия по обяд, България я съхранява в батерии, а Румъния я изкупува обратно вечер на експлозивни цени“, посочва цитираният източник.
Данните показват, че Румъния има приблизително 10 100 мегавата инсталирани вятърни и фотоволтаични мощности, включително за потребители. България има около 6 700 мегавата и въпреки това започва по-добре да монетизира енергийния преход. Обяснението на експертите от Асоциацията за интелигентна енергия е, че страната ни е инвестирала сериозно в системи за съхранение.
„Румъния продължава да мисли за енергията по старата логика, ние изграждаме все повече производствени мощности. България обаче по-бързо разбра новата европейска енергийна логика; в система, доминирана от слънчева и вятърна енергия, истинската мощност вече не е брутното производство, а способността да се движи енергията във времето и особено да се използват „мрежообразуващи“ батерии, способни да създават и стабилизират електрическата мрежа, а не просто да следват съществуваща мрежа“, гласи анализът на Асоциацията за интелигентна енергия.
Енергийният експерт Еуджения Гусилов коментира в ефира на Диджи24, че тази ситуация е можело да бъде избегната.
„Това е резултат от лошо планиране и лошо управление на инвестициите, за които имахме пари - и пари бяха предоставени от Европейския съюз - и ако имахме и капацитет за съхранение и „Хидроелектрика“ (Hidroelectrica) се беше погрижила за това, а не за отпускането на бонуси на ръководството, нямаше да сме в тази ситуация“, обяснява тя.
През април Румъния е изнасяла електроенергия на средни цени от около 50 евро за мегаватчас. През същия период страната е внасяла енергия през пиковите часове вечерта на цени, които са се повишили до 250 евро за мегаватчас.
„Това е част от отговора защо Румъния има високи цени на енергията. Част от отговора е, че не е важно колко произвеждаш, а кога произвеждаш. Въпреки че внесеното количество е било само около два пъти по-голямо от изнесеното, финансовата стойност на вноса е била почти седем пъти по-висока“, обяснява председателят на Асоциацията за интелигентна енергия Думитру Кисалица.
В момента Румъния работи без ядрена енергия заради спирането на Първи и Втори блок на атомната електроцентрала „Черна вода“. Двата ядрени реактора са с капацитет от 706 мегавата всеки и осигуряват 20 процента от нуждите на страната от електроенергия.