Вертикален слънчев и пясъчен часовник в едно посреща посетителите на Природонаучния музей в Скопие, който навършва 100 години

Триъгълна призма, която съчетава вертикален слънчев и пясъчен часовник, е поставена на фасадата на Природонаучния музей в Скопие, който тази година навършва 100 години от създаването си през 1926 г. 
Часовникът е проектиран от първия професор по астрономия в Северна Македония Коля Асенов и е поставен на фасадата на сградата през 2004 г. Височината му е два метра, тежи 150 килограма и е изработен от стомана, месинг и мед, разказва Изабела Левенска Милянич, чиято цел е да популяризира изкуството в отворените пространства на Скопие чрез платформата си за музей на открито. 
Слънчевият часовник показва времето с точност до 15 минути, както и основните точки, линии, посоки и равнини на небесната сфера и сферичните координатни системи, необходими за астрономически наблюдения и измервания. Той може да отчита часовите зони, точната географска дължина, ширина и надморска височина на мястото, където е поставен, а частта с пясъчния часовник, който е от другата страна на призмата, отчита седмиците, месеците и годините, позволявайки изчисляване на времето според почти всички съществуващи календари - християнския, еврейския, мюсюлманския и календара на маите.
Природонаучният музей в Скопие е една от най-старите научни институции в страната и в него могат да бъдат видени над 330 000 експонати. 
Той е основан по инициатива на зоолога д-р Станко Караман. Един от най-трудните периоди за институцията е силното земетресение в Скопие на 26 юли 1963 г., когато сградата е сериозно повредена, а ценни научни сбирки са безвъзвратно загубени. Срутването затрупва и напълно унищожава стотици редки екземпляри на птици, бозайници и ендемични балкански насекоми. Голяма част от ранните научни дневници, картотеки и хербарии, събирани от основаването на музея през 1926 г., изчезват или са унищожени под отломките. През седмиците след труса куратори и доброволци претърсват руините, успявайки да спасят най-устойчивите експонати - предимно фосили, минерали и скали. Музеят е преместен временно в дървени бараки, а през 1967 г. на същото място в Градския парк започва строежът на днешната масивна сграда в популярния тогава стил брутализъм, която е завършена и открита през 1969 г. и е замислена като общо пространство със Зоологическата градина в непосредствена близост до която се и намира. 
Днес постоянната експозиция представя около 4000 експоната от флората, фауната и геологията на територията на днешна Северна Македония, разположени на площ от 1700 кв. м., като на партерния етаж могат да се видят фосили, безгръбначни и мамути, а на първия етаж – различни минерали, насекоми и бозайници.