Влошаване на свободата на медиите в повечето балкански страни отчита "Репортери без граници"

Влошаване на свободата на медиите в повечето страни от региона на Балканите отчита годишният индекс на неправителствената организация "Репортери без граници“, като сред малкото изключения е Косово, където се наблюдава значително подобрение, изразено в покачване с 15 места в класацията, макар че страната продължава да е сред държавите с най-ниски позиции в Европа. 
Подобрение в състоянието на медийните свободи регистрират още Хърватия, Румъния и Гърция, докато всички останали страни от региона бележат спад, включително и България, която е поставена на 71-о място по свобода на медиите - с едно място по-надолу спрямо миналата година. На интерактивната карта към индекса България е оцветена с кафяв цвят, което означава, че ситуацията със свободата на медиите е дефинирана като "проблематична" от "Репортери без граници". 
Като "проблематични" са квалифицирани и повечето от останалите балкански страни, с изключение на Босна и Херцеговина и Сърбия, където положението със свободата на медиите е окачествено като "трудно", и Турция, която в това отношение попада сред страните в най-тежка ситуация, характеризирана като "много сериозна".
Следва справка и за останалите страни от региона, класирани според нивото на медийни свободи въз основа на индекса на "Репортери без граници":
Словения, въпреки спада си от три места през последната година в класацията на "Репортери без граници", е страната с най-високо ниво на състоянието на медийната среда в региона, като заема 36-о място. Сред страните от Европейския съюз Словения запазва 18-ата си позиция.
По отношение на страната организацията изказва опасение, че мерките за защита на свободата на медиите и журналистите в Словения не са достатъчни. „Репортери без граници“ обръща внимание на факта, че клеветата все още е престъпление, а това представлява риск за журналистите. Напредъкът в областта на медиите остава засенчен от негативни тенденции като съдебните дела срещу медии като регионалната Ен 1 и местната „Ощро“ и политически атаки срещу журналисти, посочва организацията.
Черна гора е поставена на 41 позиция в тазгодишната класация, което бележи спад от 37-ото място миналата година.  
"Конституцията и законите на Черна гора гарантират свободата на словото и изразяването, но свободата на печата продължава да бъде застрашена от политическа намеса, неразкрити нападения срещу журналисти и икономически натиск", посочва в доклада си за страната медийната организация. 
Северна Македония губи три позиции спрямо 2025 г. и заема 45-ото място според тазгодишния индекс за свободата на медиите по света. В доклада си за страната организацията пише, че "макар че журналистите (в Северна Македония) не работят във враждебна среда, широко разпространената дезинформация и липсата на професионализъм допринасят за спад на доверието на обществото в медиите, което излага независимите издания на заплахи и атаки“. Докладът също така отчита, че държавните служители в страната обикновено имат лошо и унизително отношение към журналистите.
Общата среда в Северна Македония остава благоприятна за свободата на пресата, но държавните агенции не са много прозрачни и критичната журналистика все по-често е обект на атаки, отбелязва още докладът. 
Румъния заема 49-о място в индекса за свобода на медиите на „Репортери без граници“. В доклада се посочва, че страната се гордее с разнообразен и относително плуралистичен медиен пейзаж, осигуряващ плодородна почва за разследвания от обществен интерес с голямо въздействие. Като слабост обаче е посочена липсата на прозрачност във финансирането на медиите, особено по отношение на публичните средства за политическите партии и това подкопава надеждността на информацията.
„Независимостта на медиите страда от опити за политическа намеса, особено по отношение на назначенията на ръководители на обществени радио- и телевизионни станции и Националния аудиовизуален съвет. Политическите партии могат да получат благоприятно медийно отразяване в замяна на непрозрачно медийно финансиране, а популистките политици са възприели агресивен политически дискурс спрямо журналистите“, пише още в документа.
Хърватия регистрира подобрение в състоянието на медийните свободи през последната година. Тя е поставена на 53-о място тази година в сравнение с 60-о място през 2025 г. "Репортери без граници" посочва, че макар медийният пейзаж в страната да е разнообразен и динамичен, правителството не е успяло да защити журналистите от т.нар. дела "шамари" и нападения на организираната престъпност. Организацията констатира също така упражняван правителствен натиск върху медиите.
България заема 71-о място по свобода на медиите в годишния индекс на неправителствената организация „Репортери без граници“. Това е спад с едно място спрямо миналата година.
Свободата на пресата е крехка и нестабилна в една от най-бедните и най-корумпираните страни в Европейския съюз. Малкото независими медии в България са под натиск, се отбелязва в раздела за страната ни на доклада на „Репортери без граници“.
Сплашването на журналисти от политици и манипулирането на определени медии за политически цели са обичайна практика в България, пише още в доклада, публикуван на сайта на организацията. 
Република Кипър също отчита спад, като пада от 77-ма позиция през 2025 г. на 80-а в новата класация. "Въпреки че свободата на печата е гарантирана от конституцията, правителството, православната църква и бизнес интересите оказват значително влияние върху медиите в Кипър. Дългогодишният конфликт между кипърските гърци и турци също оказва значително влияние върху начина, по който функционират медиите", се отчита в доклада.
Албания e спаднала до 83-о място (от 80 миналата година) и в доклада се отбелязва, че свободата на печата и независимостта на медиите в страната са застрашени от конфликти на интереси между бизнес средите и политическия свят, несъвършена правна рамка и пристрастна регулация. "Журналистите са жертви на актове на сплашване от страна на политици и организираната престъпност", посочва "Репортери без граници".
Косово отбелязва значителен напредък в областта на свободата на медиите, изкачвайки се с 15 позиции спрямо 2025 г. до 84-то място в тазгодишния индекс. Въпреки значителното подобрение, Косово продължава да е сред най-ниско класираните страни в Европа в тази област, пише още в доклада. 
Гърция е на последно място в Европейския съюз по свобода на медиите, като заема 86-о място от общо 180 държави от цял свят, отразени в тазгодишния доклад на неправителствената организация „Репортери без граници“. Докладът отразява известно подобряване на ситуацията от тази през 2025 г., когато страната заемаше 89-о място. 
Свободата на медиите в Гърция претърпява системна криза от 2021 г. насам, пише в доклада, който споменава, че скандалът с предполагаемото подслушване на журналисти от Националната разузнавателна служба (EYP) все още не е изяснен, както и случаят с убийството на дългогодишния криминален репортер Йоргос Карайваз през 2021 г. Съдебните дела тип „шамари“, насочени към медии или отделни журналисти, са често срещани, пише правозащитната организация.
Босна и Херцеговина се нарежда на 90-о място в световния индекс за свобода на медиите на организацията "Репортери без граници", което представлява спад спрямо предходната година, когато страната е била на 86-а позиция. Най-сериозни са проблемите в населената предимно с босненски сърби Република Сръбска, където повторното криминализиране на клеветата и нарастващото влияние на руската пропаганда допълнително затрудняват работата на журналистите и медиите от обществен интерес. В същото време във Федерация Босна и Херцеговина, където преобладаващото население е съставено от босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати, ситуацията е сравнително по-благоприятна, макар като цяло политическият климат да остава неблагоприятен за медийната свобода.
Сърбия бележи спад с осем места в сравнение с предишния доклад и е поставена на 104-о място сред страните, в които ситуацията е „трудна“.
"Въпреки че Сърбия има висококачествена журналистика, която е печелила награди за разследванията си на престъпления и корупция, тя е притисната между необузданите фалшиви новини и пропагандата. Въпреки солидната правна рамка, журналистите са подложени на политически натиск и престъпленията, извършени срещу тях, остават ненаказани", пише в доклада. 
В политически климат, който стана още по-поляризиран от антиправителствените протести през 2023-2025 г., журналистите често са обект на атаки от членове на управляващия елит, воден от президента Александър Вучич и усилвани от някои национални телевизионни канали. Освен това журналисти, критични към правителството, имат ограничен достъп до интервюта с негови представители и публична информация, казват от "Репортери без граница".  
Според правозащитната организация въпреки че конституцията на Сърбия гарантира свободата на словото, журналистите често работят в ограничителна среда и са склонни да се самоцензурират.
За Турция, която е поставена на 163-то място сред 180 държави (спад от 159-а позиция миналата година), се посочва, че антитерористичните закони не са единственият вид законодателство, използвано за ограничаване на свободата на печата. При президента Реджеп Тайип Ердоган обвинения като „дезинформация“, „обида на президента“ и „очерняне на държавните институции“ редовно се използват за репресиране на журналистиката и лишаване от свобода на медийни служители, пише в доклада на "Репортери без граници".
"Авторитаризмът в Турция набира скорост, а медийният плурализъм все повече е под въпрос. Използват се всички възможни средства за подкопаване на критиците", констатира докладът.  Според „Репортери без граници“ 90 на сто от турските медии са под контрола на правителството.