Временно изпълняващият длъжността президент на Косово Албулена Хаджиу се обърна днес към Конституционния съд на страната и поиска разяснения кой може да упражнява президентските правомощия след изтичането на шестмесечния й мандат, ако парламентът не успее да избере нов президент до края на деня, съобщава агенция КосоваПрес.
Председателят на косовския парламент Албулена Хаджиу временно пое президентския пост на 4 април тази година след изтичането на мандата на президента Вьоса Османи. Хаджиу има право да заема поста за срок до шест месеца.
Срокът за избор на нов президент от парламента изтича днес, а ако законодателният орган не успее да избере нов държавен глава, страната ще отиде на нови предсрочни парламентарни избори. Последните предсрочни парламентарни избори в Косово се състояха на 7 юни 2026 г.
В запитването си до Конституционния съд Хаджиу постави въпросите: дали може да продължи да упражнява президентските правомощия и след изтичането на шестмесечния срок и на какво основания; ако парламентът бъде разпуснат, кой ще свика предсрочни избори и как президентството ще интерпретира настоящата ситуация.
По-рано опозиционната Демократическа партия на Косово (ДПК) обвърза приемането на промени в закона за Специалния съд за Косово, базиран в Хага, с постигането на споразумение с управляващото Движение "Самоопределение" на премиера Албин Курти за избор на нов президент.
Днес лидерът на ДПК Бедри Хамза призова председателя на парламента Албулена Хаджиу да свика извънредно заседание на парламента, на което проектозаконът за изменение в закона за Специалния съд да бъде приет и на второ четене, след като вчера беше одобрен на първо четене. Той каза, че е разговарял с премиера Албин Курти вчера, но вижда смисъл в нов разговор днес.
"Добре е да имаме споразумение между политическите партии, така че страната да има президент и да не отиде на избори. Обсъдихме тези въпроси, закона, подкрепата на държавата за този процес (...), и разбира се, въпроса за президента. Нашата позиция е ясна: няма смисъл от среща с когото и да било, преди законът да бъде приет на второ четене", каза той.
От своя страна премиерът Курти заяви на извънредна пресконференция днес, че "законът за Специалния съд е спешен, но изборът на президент е по-спешен". Той обеща, че ако днес бъде избран президент, проектозаконът за Специалния съд ще бъде одобрен на второ четене в четвъртък.
"Законът е спешен, но президентът е още по-спешен. Президент може да бъде избран днес, а за закона можем да гласуваме по-късно (...) Нека изберем президент тази вечер и аз публично обещавам, че второто четене на проектозакона за Специалния съд ще мине в четвъртък сутринта", заяви Курти, цитиран от КосоваПрес.
Предложените промени идват на фона на протести в Косово срещу осъдителните присъди на четирима бивши командири на Армията за освобождение на Косово (АОК), осъдени на между 13 и 25 години затвор по обвинения във военни престъпления по време на войната в Косово през 1998-1999 г. ДПК публично се противопостави на присъдите, произнесени от Специалния съд за Косово в Хага, и ги определи като „несправедливи“ и „неприемливи“.
До момента общ кандидат за президент беше представен единствено от управляващата партия Движение „Самоопределение“ на премиера Албин Курти и опозиционния Демократичен съюз на Косово (ДСК/LDK), като двете политически сили разполагат с общо 71 места в парламента. Общият кандидат на „Самоопределение“ и ДСК, университетският преподавател Беким Сейдиу, обаче обяви впоследствие, че оттегля кандидатурата си, тъй като част от депутатите на ДСК отказаха да го подкрепят.
На 29 септември лидерът на опозиционната Демократическа партия на Косово (ДПК/PDK) Бедри Хамза заяви, че ръководената от него политическа сила – която има 22 места в парламента – би била в готовност да преговаря за избора на нов президент, ако косовският парламент приеме внесеното от нея искане за изменение и допълнение на закона за Специалния съд за Косово и Службата на специалния прокурор в Хага.
Президентът на Косово се избира от парламента с до три кръга гласуване, които изискват квалифицирано мнозинство от 80 от общо 120 депутати на първия или втория кръг и абсолютно мнозинство от поне 61 на третия, което прави процеса до голяма степен зависим от постигането на политически компромис между партиите.