В Сърбия 14,5 процента от наетите работници са на срочен трудов договор, което означава, че приблизително един на всеки седем служители работи на временна основа, показват данни на Евростат за 2025 г., цитирани от регионалната телевизия Ен1. Делът е значително над средното равнище за Европейския съюз, където 9,9 процента от работниците са наети по договор за определен срок.
По този показател Сърбия е сред страните в Европа с най-голям дял на временната заетост, сочат данните. По-високи стойности са отчетени само в Северна Македония, където 15,4 процента от служителите са на срочни договори, и Нидерландия с 18,4 процента. За сравнение, в Хърватия делът на временните работници е 7,5 процента, в Босна и Херцеговина – 8,9 процента, в Словения – 7,1 процента, в България – 2,2 процента, а в Румъния – 1,6 процента.
Срочните и безсрочните трудови договори гарантират еднакви основни права на служителите – включително право на възнаграждение, отпуск и болнични. Постоянната заетост обаче осигурява по-голяма сигурност, тъй като работодателят трябва да има законово основание за прекратяване на трудовото правоотношение.
Временните договори са типични за сектори със сезонна работа като туризъм, хотелиерство, селско стопанство и строителство. Експерти обаче посочват, че сезонният характер на част от работните места не е достатъчно обяснение за високия дял на срочната заетост в Сърбия.
Според юристи една от основните причини е практиката в публичния сектор, където от 2013 г. действа ограничение за постоянно наемане на служители, отбелязва Ен1. Заради необходимостта от специални разрешения държавните институции често използват срочни договори, които се подновяват многократно. Така част от служителите остават на временни позиции в продължение на години.
Особено засегнати са работещите в образованието, където много учители са назначени по договори, валидни само за една учебна година. След края на лятната ваканция те не винаги имат гаранция, че ще бъдат наети отново.
Хората без постоянен договор по-трудно получават жилищни кредити и по-трудно планират дългосрочни финансови ангажименти заради несигурността около бъдещите си доходи, посочва още телевизията.
Според изследователи сигурността на работното място е важен фактор за качеството на труда. Те предупреждават, че срочните договори могат да се превърнат в инструмент за натиск върху служителите, тъй като работодателят може да прекрати отношенията с изтичането на договора.
Законът за труда в Сърбия ограничава продължителността на срочната заетост до 24 месеца, освен в определени случаи – например при заместване на отсъстващ работник, работа по конкретен проект или при новосъздадени работодатели. Въпреки това практиката на продължителна временна заетост остава широко разпространена заради несигурната икономическа среда и стремежа на работодателите към по-голяма гъвкавост.