Вторият протокол между България и Северна Македония продължава да се приема в Скопие като пречка четири години след подписването му

Второто заседание на Съвместната междуправителствена комисия между България и Северна Македония се състоя преди точно четири години - на 17 юли 2022 г. в Министерството на външните работи в София. След заседанието бе подписан протокол, който през последните месеци се посочва в Скопие като основната пречка за началото на преговорите на страната за присъединяване към ЕС. 
Съгласно чл. 12 от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между двете държави, подписан през 2017 г. Съвместната междуправителствена комисия трябва да провежда редовни срещи, един път годишно, с цел преглед на ефективното му прилагане, приемане на мерки за подобряване на двустранното сътрудничество и решаване на възникнали по време на изпълнението на Договора въпроси.
За период от пет години след подписването на договора обаче, това беше едва вторият протокол, подписан от министрите на външните работи, след този от 10 юни 2019 г., под който подписи положиха Екатерина Захариева и Никола Димитров.
На 17 юли 2022 г., веднага след като парламентът в Скопие прие преговорната рамка на Северна Македония за интеграцията в ЕС, в София подписите си под втория протокол поставиха Теодора Генчовска и Буяр Османи. 
Документът, който се превърна в ключова част от европейския път на Скопие, а според управляващите в Северна Македония - "основна пречка" за евроинтеграцията на страната, предвижда вписване на българите в основния закон на Северна Македония като условие за реално стартиране на преговорите за членство в ЕС. В него са заложени мерки за борба срещу езика на омразата и дискриминацията, а министерствата на външните работи са определени като институциите за контакт и за информиране на компетентните органи при съвместно идентифициране на такива случаи.
В протокола е вписано, че „двете страни ще предприемат ефикасни мерки за предотвратяване на недобронамерена пропаганда от страна на институции и агенции, и ще обезкуражават дейности на частни субекти, насочени към подстрекателство на насилие, омраза или други подобни действия, които биха навредили на техните отношения”, че „Република Северна Македония ще предприеме мерки за осигуряване на ефективен достъп до равни права, защита от дискриминация и опазване на културата и идентичността на българската общност в Република Северна Македония”, че ще бъдат отворени на архивите на комунистическите тайни служби на бивша Югославия, част от която до 1992 г. беше днешна Северна Македония, в документа се окуражава съвместната историческа комисия да „постигане ясни резултати, в съответствие с чл. 8 ал.2 от Договора от 2017 г.”.
„Двете правителства потвърждават своята подкрепа за Комисията, като се ангажират да създават благоприятна среда за нейната работа, да я насърчават да работи за повишаване на ефективността и постигане на конкретни резултати въз основа на строго научен дебат и с цел представяне на факти и събития от общата история, която свързва двете държави и народите им, в образователните системи на двете държави. В своята работа Комисията да се придържа към разпоредбите на чл. 8, т. 2 от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, а именно... да допринесе за обективното, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори, научно тълкуване на историческите събития... В съответствие с приложимите разпоредби от Договора от 2017 г., работата на Комисията не може да бъде едностранно прекратявана”, пише във втория протокол между двете държави.
Тогавашният министър на външните работи на България Теодора Генчовска оцени срещата на 17 юли 2022 г. в София като „изключително полезна”. По думите на Генчовска на срещата е бил отчетен „прогресът във всички, пет на брой секторни групи” между двете държави, а „това, което трябва да се направи оттук насетне, е постигнатите споразумения и договорености да бъдат претворени на практика, което е изключително сериозен ангажимент и на двете държави”.  
Външният министър на Република Северна Македония към онзи момент Буяр Османи от своя страна обяви, че разчитат на България да подкрепя страната и изрази надежда, че се отваря нова глава в отношенията между двете държави. 
Междувременно от началото на юли тогавашната опозиция в Северна Македония ВМРО-ДПМНЕ започна серия протести срещу преговорната рамка, обвинявайки правителството в Скопие, че я е приело. Опозиционната по онова време партия обяви, че става въпрос за „български диктат” и документ, който цели „българизация” на страната.
Четири години по-късно ВМРО-ДПМНЕ вече е управляваща партия в Северна Македония, а промените в конституцията не са осъществени. Без гласовете на партията на Християн Мицкоски в парламента на Северна Македония няма необходимото мнозинство от две трети, за да бъдат направени промени в основния закон. След като стана ясно, че преговорната рамка няма да бъде променена, правителството на Християн Мицкоски започна да настоява за европейски гаранции, че България няма да има нови искания към Северна Македония по време на преговорите, а вторият протокол се превърна в основен аргумент за тази позиция.
През 2025 г. в Конституционния съд в Скопие беше внесено искане да бъде преценено дали документът не е противоконституционен. 
„Вторият протокол изисква от нас българизация на македонците и да бъдем премахнати като народ и държава със собствена идентичност, приемственост и история. А българизацията трябва да започне с привидно безобидното включване на българите в конституцията и хармонизирането на цялото приложимо законодателство с измененията”, твърди бившият депутат Лиляна Поповска, която внесе в Конституционния съд в Скопие искането, свързано с втория протокол. 
През тази година докладчикът в ЕП за Северна Македония Томас Вайц внесе поправка към последния доклад за напредъка на страната, в която призова „правната служба на Съвета (Европейския съвет) спешно да изясни всички неясноти относно правния статут на втория двустранен протокол към Договора за добросъседство и приятелство между двете страни във връзка с процеса на присъединяване“ на Северна Македония, но комисията по външни работи на ЕП не прие тази поправка и тя не влезе и в окончателната резолюция на ЕП.
По време на Срещата на върха на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ) в София с българския президент Илияна Йотова, президентът на Северна Македония Гордана Силяновска заяви, че е станало ясно, че България има нови искания към страната, премиерът Мицкоски от своя страна каза, че нови искания всъщност няма и става въпрос за вписаното във втория протокол от 2022 г.
„Да бъдем прецизни. Това са искания от 2022 г., които ние видяхме и затова казахме, че сме против. Само дето чакахме три години да види и светът тези искания.... Това не са нови искания, това са същите искания, т.е. работата на Историческата комисия не е формална, тя е същинска. И ние не за пръв път чуваме това... За тях (за България) работата на Историческата комисия (Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси между България и Република Северна Македония) е същинска. Например нямаме един и същи поглед по отношение на въпросите, свързани с идентичността. За нас Гоце Делчев е македонската идентичност, за тях е част от българската идентичност; за нас Илинденското въстание е част от македонската идентичност, за тях не е – то е Преображенско въстание. Това са същински въпроси, които за съжаление присъстват още от 2022 г., не са нови”, заяви Мицкоски.
В медиите в Северна Македония дори се появи дебат как точно трябва да бъдат разбирани думите в протокола, свързани с работата на съвместната историческа комисия и дали насърчаването на работата на комисията означава „задължава” или „мотивира”.
Възроди се и дискусията между подписалия първия протокол бивш външен министър Никола Димитров и сложилия подписа си под втория протокол Буяр Османи, кой от двата протокола е по-неблагоприятен за Северна Македония. Османи припомни, че първият протокол дори не е открит в архива на Министерството на външните работи в Скопие и е трябвало да го получи от България. 
А по време на посещението в Скопие на еврокомисаря по разширяването Марта Кос правителството на страната за пореден път чу, че поетите ангажименти трябва да бъдат изпълнени, за да започнат реалните преговори на Северна Македония с ЕС.