Възпоменателна церемония за годишнината от геноцида в Сребреница се състоя в централата на ООН в Ню Йорк

В централата на ООН в Ню Йорк се проведе основна възпоменателна церемония по повод отбелязването на Международния ден за размисъл и възпоменание на геноцида в Сребреница от 1995 г., предаде босненската редакция на Радио Свободна Европа.
Церемонията се състоя на 9 юли в рамките на програмата, установена след приемането на Резолюция на Общото събрание на ООН, с която 11 юли бе обявен за Международен ден за размисъл и възпоменание на геноцида в Сребреница от 1995 г.
Събитието бе водено от заместник-секретаря на ООН и специален съветник на генералния секретар за предотвратяването на геноцида Чалока Беяни.
На церемонията реч изнесоха председателстващият Президентството на Босна и Херцеговина Денис Бечирович, ръководителят на Службата на генералния секретар на ООН Ърл Кортенеъ Ратрех. С видеообръщение се включи и председателката на 80-то заседание на Общото събрание на ООН Аналена Бербок.
Бечирович каза на церемонията, че приемането на резолюцията на ООН се признава този ден като „триумф на истината, крачка към справедливостта и насърчение за Босна и Херцеговина и целия свят“.
Той припомни, че по време на геноцида през 1995 г. над 8000 мъже и младежи бошняци са били убити  и подчерта, че „геноцидът над бошняците не е статистика. Това не са бройки. Става въпрос за прекъснати човешки животи“. По думите му държавите, които се изправят срещу миналото си „показват отговорност към следващите поколения“, докато тези, които отричат фактите, потвърдени и със съдебни решения, „остават заробени от оковите на омразата и нестабилността“.
„Отричането на геноцида над бошняците е антицивилизационен акт. Това е обида към мъртвите и нова заплаха за живите“, каза още Бечирович.
Около 8000 босненски мъже и момчета мюсюлмани бяха убити през юли 1995 г. при клането в Сребреница от босненските сръбски сили – престъпление, класифицирано като геноцид от Международния наказателен трибунал за бивша Югославия и Международния съд, припомня АФП. Това е най-тежкото престъпление, извършено по време на междуетническата война в Босна, която отне близо 100 000 живота между 1992 и 1995 г.
Международният съд в Хага издаде през 2007 година решение, в което се посочва, че през юли 1995 година в Сребреница, която тогава е била защитена зона на ООН, армията на Република Сръбска е извършила геноцид. Приемането на резолюцията бе посрещнато с остра опозиция от сръбското правителство и лидерите на босненските сърби, които продължават да омаловажават зверството и отказват да го признаят за геноцид, отбеляза тогава Европейският нюзрум. Сръбският президент Александър Вучич, който пътува до Ню Йорк специално за гласуването, остро атакува текста с аргумента, че той далеч няма да доведе до помирение между бошняците и сърбите в Босна и Херцеговина, а „ще отвори кутията на Пандора“ и ще допринесе за „разделение и регионална криза на Балканите“.
През 2024 година Общото събрание на ООН прие резолюция, с която обяви 11 юли за Международен ден за възпоменание на геноцида в Сребреница. Също така бе приета Резолюцията, осъждаща действията, възхваляващи лица, осъдени от международни съдилища за военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид.
Според Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в Босна (1992-1995 г.), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и мюсюлманско-хърватската Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. В Дейтънското споразумение се урежда и ролята на Върховния представител на международната общност, който има широки правомощия, включително да налага закони и да уволнява официални длъжностни лица.