Политическите партии в Северна Македония и днес продължават да си разменят обвинения за блокираната евроинтеграция на страната, неизменно свързани с България.
На пресконференция днес председателят на опозиционния СДСМ Венко Филипче заяви, че 80 процента от гражданите искат държавата да влезе в ЕС, а премиерът на страната Християн Мицкоски няма морално и политическо право да блокира страната.
„Какво право има това правителство в ситуация, в която 80 на сто от гражданите (на страната) искат Европа, да каже „не“. Затова свикайте референдум, нека гражданите кажат дали искат или не искат да бъдат в Европа. Свикайте референдум и продължете европейския път възможно най-скоро, защото нямате право, нито политическо, нито морално, да правите това със (Северна) Македония и с поколенията, които от години чакат европейската история да им се случи, особено с новите и младите поколения“, заяви Филипче, добавяйки, че пътят на страната минава през промени в конституцията и не трябва да бъде пропусната възможността държавата да се присъедини към ЕС.
От управляващата ВМРО-ДПМНЕ от своя страна и днес излязоха със съобщение, че Северна Македония „няма да помръдне и милиметър от позициите си, докато не получи ясни, твърди и писмени гаранции от Европейския съюз под формата на заключения”.
„Затова специалният български пратеник Венко Филипче, вместо да иска конституционни промени, трябва да предаде на своя български президент Румен Радев, че (Северна) Македония очаква конкретни действия от българска страна и че те започват със спазване и изпълнение на решенията на (Европейския съд за правата на човека) от Страсбург”, заявиха от управляващата в Северна Македония партия.
С такива твърдения излезе и министърът на външните работи и външната политика на страната Тимчо Муцунски, преди участието си в 14-та пленарна сесия на Международния парламент за толерантност и мир, която се проведе в парламента на страната.
По думите му от утрешната визита в страната на председателя на Европейския съвет Антонио Коща ще бъдат поискани заключения, като част от пакет от ясни институционални гаранции, че „конституционните промени ще бъдат последната пречка и няма да има повече искания, свързани с история, идентичност, език и култура”.