По думите му административната реформа е свързана с това замисълът на закона да бъде приведен в действие. Замисълът е местната власт да може да управлява територията и устройството на територията, посочва Георгиев. Според него, когато много власт е концентрирана в един човек, който практически не отговаря на критерия за демократична отчетност чрез местни избори, общината и кметът се лишават от възможността да управляват територията. Имахме ситуация, в която дори цялото Направление "Архитектура и градоустройство" се отнасяше към Столичната община като към нещо различно. Сградата се управляваше по отделен начин, IT системите и деловодната система бяха различни, имаше отделни банкови сметки. Това беше все едно отделна община, коментира зам.-кметът.
Административната реформа на Столичната община отделя фигурата на заместник-кмета – част от управленския кабинет на кмета – от експертната фигура на главния архитект, чиято цел по закон е да следи дали заявките за строителство съответстват на устройствените планове и на Закона за устройство на територията, обяснява Георгиев. Натоварването на главния архитект с политически очаквания – като политическа фигура и дори като визионер – е било конюнктурно. В правомощията му по закон няма нищо визионерско – те са конкретни и „практични“. Практиката в миналото е била главният архитект да разглежда детайлно само някои проекти, избирателно, пише зам.-кметът. Според него няма как да разглеждаш подробно всички проекти, които одобряваш и същевременно да ръководиш голяма администрация и да реализираш управленска програма.
От 1 февруари 2026 г. е в сила нова управленска структура на Столичната община, без да се увеличава числеността на администрацията, припомня БТА. Новият модел предвижда ясно разпределение на правомощията, отговорностите и контрола в управлението на града, с цел по-добра координация между планирането, строителството, инфраструктурата, сигурността и развитието на публичната среда. От Столичната община посочват, че целта е да се преодолее досегашният подход на вземане на изолирани решения без оценка на кумулативния ефект върху кварталите, трафика, зелените площи и публичната инфраструктура.