Административната реформа в здравеопазването не бива да се свежда до концентрация на функции в централната власт и до механично прегрупиране, посочват от „Демократична България" в позиция във „Фейсбук“ ,относно предложената от Министерство на здравеопазването (МЗ) реформа.
„Демократична България“ не може да подкрепи предложения от Министерството на здравеопазването модел на административно пренареждане поради много съществени слабости на предложените мерки, посочват от формацията. Според ДБ всяка реформа трябва да дефинира цели и индикатори и да следва стратегия – какви проблеми решава и как ще измери успеха, а в предложенията на здравното министерство не се вижда нищо такова.
В предложената реорганизация се твърди, че се преследва намаляване на общата щатна численост и повишаване на ефективността на администрацията – нещо, което по принцип от „Демократична България“ подкрепяме, и за което настояваме отдавна. Но ефективност и оптимизация могат да бъдат постигната чрез споделени услуги, а не през свръхцентрализация на оперативни решения, посочват още от формацията.
И се противопоставят и на закриването на 28-те Регионални здравни инспекции (РЗИ), Центъра за асистирана репродукция и Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти (НСЦРЛП) като самостоятелни юридически лица и замяната им с поделения на централната администрация.
Споделяме тревогите на мнозинството експерти в сферата на здравеопазването и лекарствената политика, че предложената централизация може на пръв поглед да създаде усещане за административно „опростяване“, но на практика рискува да забави реакцията при кризи и епидемии, да влоши достъпа до здравни услуги и медикаменти, да затрудни регионалните програми и в крайна сметка да повиши оперативните разходи и натовари централната администрация с дейности, се посочва още в позицията.
Друга съществена липса в проекта е дигитализацията – всяка оптимизация на процеси и структури трябва да върви ръка за ръка с дигитализация, а такава липсва изцяло в плана на МЗ.
Ние от „Демократична България“ сме готови да участваме активно и конструктивно във всеки дебат за подобряване на качеството на здравеопазването, ограничаване на излишни разходи и дублиране на дейности и щатни позиции. В рамките на такъв дебат ще направим конкретни предложения, основани на досегашния опит и подкрепени от водещите експерти в сферата.
Според „Демократична България“ реформите в здравеопазването трябва да започнат със следните пет приоритета - антикорупционни реформи с цел пресичане на течовете и кражбите в здравната система; оптимизация на администрацията чрез пълно реализиране на споделени услуги, както и стандартизиране на всички процеси, бланки и административни услуги в РЗИ; дигитализация на всички услуги, процеси и регистри, в това число в ТЕЛК с оглед по-високо удобство за гражданите; подготовка и преминаване към съвременни стандарти и подходи, както и дългосрочно гарантиране на наличието на медицински специалисти – реформа в заплащането на специализанти и на медицински сестри, гарантиране на наличие и качество на общопрактикуващи лекари и други.
Предложения за структурни реформи ще бъдат представени за широко обществено обсъждане, каза министърът на здравеопазването Катя Ивкова миналата седмица. Преди дни председателят на парламентарната здравна комисия Костадин Ангелов, съобщи във Фейсбук за доклад на министерството, като посочи, че в него се предвижда закриване на 28-те регионални здравни инспекции като самостоятелни юридически лица. От МЗ тогава отговориха, че предстоящата реформа в системата на държавния здравен контрол не предвижда закриване на работещи структури, а се предлага промяна в административният модел на организация, като всички специализирани дейности, контролни функции и експертният персонал се запазват. Публикуваните в публичното пространство идеи са именно това - идеи. Те са резултат от експертен анализ на действащата административна структура и имат една-единствена цел - да поставят началото на разговор как държавата може да работи по-ефективно в интерес на гражданите, каза още министър Ивкова.