България прави всичко възможно да получи възможно най-бързо доказателства за произхода на дроновете, каза Велислава Петрова

България прави всичко възможно да получи възможно най-бързо доказателства за произхода на дроновете. Това каза министърът на външните работи Велислава Петрова в предаването „Лице в лице“ по бТВ. Тя посочи, че подходът на правителството изисква наличието на доказателства, и благодари на съюзниците за съдействието за изясняване на обстоятелствата.
На въпрос защо руският посланик Елеонора Митрофанова е била извикана при премиера, а не във външното ни министерство, Петрова отговори, че това показва сериозността, с която правителството приема случилото се. Министърът припомни, че също е присъствала на срещата. По думите ѝ фактът, че министър-председателят изразява позицията на страната и търси информация от посланик, показва високо ниво на сериозност.
Петрова каза, че координацията с Турция и Румъния за сигурността в Черно море се осъществява не само на дипломатическо равнище. Тя е разговаряла с външните министри на двете страни, а премиерът е имал среща с генералния секретар на НАТО Марк Рюте. По линия на Алианса България е заявила конкретни технически потребности на Министерството на отбраната. По думите ѝ при посещението си у нас френският външен министър също е заявил готовност за подкрепа, включително на техническо равнище.
Относно предложения мораториум върху нападения срещу търговски кораби в Черно море Петрова посочи, че само прекратяването на военните действия в Украйна може да гарантира сигурността в региона, но мораториумът може да бъде първа стъпка. Тя обясни, че поетапното спиране на огъня, включително по отношение на енергийната инфраструктура или в Черно море, е част от усилията за прекратяване на войната.
Според министъра Европа започва да играе по-активна роля в преговорите. Тя определи като положителна стъпка нарастващото желание на европейски държави да участват в дипломатическите усилия.
За съвместната инициатива с Румъния за черноморски център във Варна и Констанца Петрова уточни, че тя е по линия на Европейския съюз и не представлява военен център на НАТО. Българското участие ще бъде насочено към наблюдение на хибридните заплахи и въздействието върху околната среда, а румънското – към киберсигурността и наблюдението на подводни кабели.
Ключови за реализирането на инициативата са осигуряването на адекватно финансиране в следващата многогодишна финансова рамка и интегрирането ѝ със съществуващи механизми на Европейския съюз и НАТО, посочи министърът. Тя открои капацитета, експертизата и готовността на военноморското училище във Варна да участва в проекта.
По отношение на войната в Украйна Петрова заяви, че дипломацията досега не е използвана достатъчно активно и адекватно, особено с участието на Европа. Според нея тя трябва да бъде основен фокус на усилията за прекратяване на военните действия.
Попитана как България помага на Украйна, министърът посочи, че украинската страна търси съдействие в енергетиката, включително за генератори и инфраструктура, необходими за следващия зимен сезон. Тя открои и ролята на България за доставките на газ чрез газопреносната ѝ инфраструктура. Въпросът за реакторите не е поставен на преден план в момента, добави Петрова.
Министърът отхвърли твърденията за разминаване във външнополитическите позиции на страната. България е част от европейската политика и формира позициите си в този контекст, но има право и на национални различия там, където това е възможно, каза тя. По думите ѝ страната може да се присъединява към европейски консенсус, когато той не противоречи на националната ѝ позиция.
В отговор на въпроси за необявена среща на премиера с високопоставен украински представител Петрова посочи, че не всяка среща трябва да бъде оповестявана предварително. Според нея контактите на подобно равнище показват, че България не е изолирана и поддържа диалог с Украйна. Тя припомни и двете публични срещи на премиера с украинския президент.
За следващия бюджет на Европейския съюз Петрова каза, че България е нетен получател и по-голям бюджет означава както повече средства за страната, така и по-голяма вноска. Важен е балансът между получаваните средства и националния принос, подчерта тя. Министърът уточни, че предишното ѝ изказване за размера на бюджета е било в контекста на конкретното предложение на ирландското председателство. Българската позиция е за по-балансиран бюджет, добави тя.
За отношенията с Република Северна Македония Петрова заяви, че не вижда ескалация в момента. Тя посочи, че на среща с външния министър на съседната държава във връзка с Коридор VIII България отново е подчертала необходимостта от изпълнение на поетите ангажименти. По думите ѝ те са важни както за европейския път на Северна Македония, така и за гарантирането на по-добър живот на българите там.
Предстоящата през 2027 г. среща на върха за свързаността в България е знак за доверие към правителството и възможност за представяне на национални и трансгранични инфраструктурни проекти, каза още министърът. Тя изрази надежда форумът да помогне и за осигуряването на финансиране за тях. Министерството на транспорта вече е представило пред Министерския съвет списък с приоритетни проекти, добави Петрова.
В коментар за резолюция на Европейския парламент министърът заяви, че основната ѝ цел е била да изрази солидарност със засегнатите черноморски държави. Според нея по инициатива на български евродепутати в последния момент е добавен текст, който противоречи на останалата част от документа.
За войната в Близкия изток Петрова заяви, че позицията на българското правителство е за деескалация и диалог. Тя изрази надежда усилията за постигане на примирие да дадат резултат.