„Публичният натиск за постоянно намаляване на продуктовите такси се базира на спекулацията, че те оскъпяват техниката. Истината е, че продуктовата такса представлява под 1% от крайната цена на уредите – едва няколко цента за мобилен телефон и между три евро и пет евро за голям домакински уред (хладилник, пералня)“, коментират от организацията.
Според БАР не е възможно да се събират и третират в пъти по-големи обеми отпадъци при драстично орязан финансов ресурс. Асоциацията посочва, че внесеното оборудване в България е нараснало над 10 пъти за последното десетилетие – до над 200 000 тона годишно. Само внесените соларни панели надхвърлят 65 000 тона годишно – сложен за преработка отпадък, чието рециклиране тепърва предстои, твърдят още от БАР.
Организацията поставя под въпрос подхода на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) при определянето на продуктовите такси и изразява притеснение, че предложенията на българския преработвателен сектор не са получили достатъчно внимание. От БАР смятат още, че намаляването на продуктовите такси може да доведе до щета за държавния бюджет от 400 млн. евро – 600 милиона евро.
Във вторник МОСВ съобщи, че за обществено обсъждане е публикуван проект на наредба, с който се предлага значително намаляване на продуктовата такса за отпадъците от електрическо и електронно оборудване. С промените се цели създаването на по-предвидима и конкурентна среда за бизнеса, без компромис с високите екологични стандарти и ангажименти на България, казаха от екоминистерството.