В рамките на кулинарното изложение „Алея на вкусовете" група от Извоареле представя както традиционната си кухня, така и народни носии и съхранения архаичен български език. Това е първото посещение на общността в Габрово, а Бианка Василе казва, че моментът е вълнуващ, защото се смята, че част от предците на общността са именно от този край на България.
Село Извоареле е създадено от българи преди повече от 200 години, а днес жителите му говорят стария, архаичен български език, който са научили от своите баби и дядовци. „Вкъщи говорим на стария си език, за нас е много важно да го запазим, защото е част от нашата памет, но наред с него използваме и пазим и книжовния български език", посочи Бианка Василе. Тя разказа, че според изследвания на езиковеда Максим Младенов от Българската академия на науките, който е посещавал Извоареле и е записвал местния говор, диалектът там принадлежи към никополския говор. С Бианка Василе в Габрово е и Йоана Попа, която използва запазени стари думи и умалителни форми, а за умалителните казва, че това е много важно, защото показва колко дълбоко в общността е съхранена българската традиция и езикова памет.
На Празника на пестила гостите от Извоареле представят част от традиционната си кухня - мармалад, компоти от сливи и вишни, от смокини и кайсии, домашна ракия и вишновка. Всичко е приготвено по домашни рецепти, а според тях за хората е много интересно това, че обичат да ядат конфитюра със сирене. „Показваме и стари автентични снимки на нашите предци. Поставили сме ги в куфар, който символизира тяхното тръгване от България и преселването отвъд Дунав", каза още Бианка Василе. Показан е и най-старият автентичен български сукман в Извоареле. „Ние също сме облечени в автентични народни носии от нашите баби. Стараем се да пазим всичко, което е останало от предците ни – сукмани, престилки, ризи и други части от традиционното облекло", отбеляза тя. В носиите се вижда смесване на влияния от Румъния и България, но в тях ясно са запазени традиционни български елементи.
Василе разказа още, че ключова роля за създаването на село Извоареле има пловдивски търговец, който в началото на 19 век довежда в региона около 80 български семейства, към които по-късно се присъединяват и други преселници от различни населени места в България. „Все още проучваме историята на преселването на нашите предци. Знаем, че сред тях е имало хора от различни краища на България, включително от Плевенския и Габровския край, а вероятно и от други места. Продължаваме да търсим сведения за произхода на семействата, които са създали нашата общност", посочи тя.
Освен езика, облеклото и традиционната кухня, българите в Извоареле запазват и много от български старите традиции и обичаи. Празнуват Бабинден, Лазаровден и Трифон Зарезан, като на Трифон Зарезан се избира Цар на виното – човекът, който е направил най-доброто вино. Бабите ни спазват и обичая герман – ритуал, свързан с измолването на дъжд, при който се прави фигура от кал, посочи Бианка Василе. Интересни са и коледните и новогодишните традиции, като в Извоареле прасето се коли след 25 декември. Имаме и сурвакане на Нова година, както и обичаи, свързани с Водици и Свети Йоан.
Днес в селото живеят около 60 деца. Те посещават неделно училище, финансирано от България и изучават книжовен български език. Интересуват се от българската култура, участват в събития на български език и идват в България по различни програми, каза още Бианка Василе. Тя допълни, че общността е участвала и в други събития в България като например в Русе и Жеравна, а подобни участия са много интересни за тях.