Нашата Българска православна църква като една духовна майка винаги е била съпричастна към приемната грижа и отношението към детето. Един от основните постулати на нашата вяра са Христовите думи – „оставете децата да дохождат при мен“. Това каза архиерейският наместник на Самоковската духовна околия, ставрофорен иконом Михаил Колев по време на дискусия по инициативата „Приеми ме“ на Българската телеграфна агенция (БТА) и Агенция за социално подпомагане (АСП). Срещата разговор се състоя в Националния пресклуб на БТА в Самоков.
Отец Михаил благодари на Българската телеграфна агенция за дискусиите, които организира. Свещеникът каза, че е останал изненадан от желанието на държавните органи приемната грижа да се развива. „Останах изненадан от това, че България разполага с необходимите специалисти, които във всяко едно отношение могат да оказват своята компетентна помощ“, каза още той.
Архиерейският наместник посочи, че за съжаление може да се констатира тенденция на намаляване на желанието за изразяване на приемна грижа от страна на семействата. „Лично моето мнение е, че определено се нуждаем от информативна кампания от много по-широк мащаб във всички слоеве на обществото във всички институции, които носим отговорност за нашите деца“, добави отец Михаил.
По думите му приемната грижа не е професия, административно задължение и приемане на някакъв ангажимент, за който можеш да плануваш времето си от понеделник до петък или от началото да края на работния ден. „Тук става въпрос за една дарба, за един талант. Тук става въпрос за душевност и за отношение, защото дори държавата в нейния административен ресурс да предложи всичко, което е необходимо, все пак остава другият много важен елемент – семейството, което да е стигнало до разсъждението, визията и да е до максимална степен до това, което му предстои“, каза още отец Михаил.
Той добави, че истината е двупосочна – колкото едно семейство е необходимо за децата, които ще възпита и осигури необходими условия за личностно израстване, толкова е и ползата за самите приемни родители от децата. „Процесът е много богат. Много двустранен, но в крайна сметка всичко това носи една невероятна градация, която колкото и да говорим за нея тя трябва да се изпита, за да може да се почувства, каза отец Михаил.
Българската православна църква винаги е била с отношение в тази проблематика назад в миналото, посочи той и добави, че България преминава през свои исторически превратности от най-новата си история. „Град Самоков не прави разлика в това отношение. Нещата започват с едни далечни събития от Априлското въстание, когато 27 деца, останали без родители вследствие на клането в Батак и Перущица, са насочени от самоковския митрополит Доситей за намирането на техни приемни домове сред самоковските семейства“, каза още архиерейският наместник на Самоковската духовна околия.
По думите му те са били осиновени и самоковци са се грижели за тях. Той добави, че тази тенденция е била винаги жива и присъствена в съзнанието на българското семейство, на мъжа и жената, които имат визия за своя съвместен живот. Тази визия винаги е била положена върху основата на християнството. „Днес църквата е разделена от държавата, но това в никакъв случай не означава, че те не са една единна спойка, която има отношение към обществото и неговите проблеми“, добави още архиерейският наместник на Самоковската духовна околия.
Той каза, че за детето е много важно духовното развитие. „Аз забелязах, че всичко започва и завършва с думата „любов“. Започва с най-дълбокия сантимент, с най-голямата сила, която Бог е вложил в душата на всеки един от нас“, посочи отецът.
По думите му ролята и мястото на църквата в този процес е с необходимия реверанс, както и с благодарност към институциите и към „хората герои“ – приемните семейства. „Тяхната борба се изразява в два етапа. Голямата борба е в това да преодолееш себе си и своето, и да приемеш още някой, но разбирам, че и тази борба има и втори етап – да позволиш да те докосне, тогава, когато връзките и любовта са достигнали най-силната точка“, каза отец Михаил.
Българската православна църква може и е задължена да оказва своята необходима подкрепа за духовното израстване и изграждане на ценности, които няма да превърнат просто детето в един тийнейджър или млад човек, а ще се опитат да го превърнат в една личност, която да носи в себе си сила, каза още отецът. Той посочи, че не може човек вечно да бъде до децата си, независимо дали са биологични или не, а те все някога ще останат сами в живота. „Нашата голяма цел и желание е те да имат своята пътеводна светлина и самите те да могат да дават от себе си. Точно това православната църква може да направи и прави там, където има възможност. Тя всъщност преподава колко е важна духовната грижа за детския мироглед – създаването на детския мир, възпитаването във вяра и добродетели, добави архиерейският наместник на Самоковската духовна околия.
Отец Михаил пожела на приемните родители да продължават и заразяват със своя пример. По думите му институциите и обществото трябва да разберат, че това не е формално административно задължение, а едно естествено призвание във всяко едно човешко сърце.