Бог знае, че нашият път нагоре е стръмен, но в Него е пътят към спасението, каза отец Велико в храм "Св. Троица" в Добрич

Отец Велико отслужи неделната литургия в храм "Св. Троица" в Добрич. Той каза в проповедта си след службата, че православната ни църква е отредила в днешната неделя да се чете притчата за митаря и фарисея от глава 18 на Евангелието от Лука. "По предната неделя чухме притчата за Закхей, който също е митар. Днешният митар обаче е безименен. И в неговата роля трябва да бъде всеки един от нас. Той е безименен, защото това съответства на търсеното от него безкрайно смирение. Този човек, познат на всички като изнудвач, рекетьор, крадец, влиза в храма. Скрит зад една колона, той се моли с думите „Боже, бъди милостив към мене, грешника“. Такава трябва да бъде молитвата на всички", каза още свещеникът. 
Той разказа, че в същото време в храма пристъпва и един фарисей, набожен, когото всички смятат за образец на вяра и морал. "Той първо благодари на Бога, че не е престъпник и развратник като другите, а още по-малко пък е митар. В своята молитва обаче той изброява горделиво не греховете си, а добродетелите си. Но единият излиза от храма по-оправдан от другия". 
Свещеникът посочи, че обикновено тая притча се разглежда само в един план, но тя е многопластова. "Може да звучи странно за някого, но митарят и фарисеят имат много общи черти. И двамата отиват доброволно в храма, и двамата търсят съзнателно Бога и общуват с него. Бог е достъпен, той се открива и на двамата, чува молитвите им. Освен това и единият и другият отправят благодарствена молитва към всевишния. Тази молитва е израз на милостта на Бог. Повечето хора прибягват към Бога, когато се случи нещастие, когато са болни, когато ножът опре до кокала. И само искаме. Но благодарствената молитва на митаря е приета, а на фарисея е отхвърлена. Двамата извършват самопознание. Митарят признава, че не може да стои пред Бога с обременената си от угризения съвест. Фарисеят е убеден, че може и трябва да стои пред Бога. И двамата са прави", каза отец Велико пред миряните. 
"Какво всъщност ние знаем един за друг, знаем ли какво ни чака пред Страшния съд, дали ще се ежим, че сме големи християни. Цял живот ние разчитаме на фалшивите оценки, които най-често правим за другите и изненадите, които ще ни поднесе Страшния съд – за нас и за хората, които мислим, че малко или много познаваме. Пред върховната тайна, която представлява душата на всеки човек, можем да застанем само със страх и трепет. Това е тайна, която я знае само той в пълнота и небесния Отец. Затова и Бог е наречен сърцеведец. Защото човешките сърца пред него са разтворена книга. Бог знае всички тайни. Чудото с митаря е, че Бог го вижда ясно, но не се ужасява от безбройните му престъпления. Не го отхвърля, а отваря обятия за него. Така е, защото митарят вярва, че като се обърне към Бога, ще отвърне тежкото бреме. Коя е причината, по която хората пиянстват, клюкарстват, дрогират се. Това са начините да избягаме от познанието за себе си.  Всеки знае кое е добро, то е написано в естествения закон в нашите сърца, вградено е в нашите души. Всеки знае кое е истина и кое не е. Но когато нашето поведение не съответства на техните изисквания, ние се страхуваме в себе си и да се поправим", посочи свещеникът. 
Той отбеляза, че ние търсим виновник за слабостите си и поради своя вграден егоизъм често го намираме в другите. "Всеки друг ни е виновен, но не и ние. Днешната притча за митаря и фарисея ни дава един възвишен, прекрасен пример за следване, който няма да изгуби своята валидност. Затова изповедта и причастието не са еднократен акт. Защото Бог като сърцеведец знае, че нашият път нагоре е стръмен – падаме, ставаме, но продължаваме и тук е пътят на спасението, завърши проповедта си отец Велико.