Бургаската регионална туристическа камара отчита, че туризмът в областта се възстановява, но остава с 37 на сто под нивата от 2019 г.

Летният туристически сезон в Бургаска област през тази година се определя като успешен, показват окончателните данни за периода май - септември. На Летище Бургас е отчетен ръст от 3 на сто на посрещнатите пътници, което неутрализира регистрирания спад през 2024 и ни връща на нивата от 2023 година. Чрез чартърните програми са обслужени 894 000 пътници, посочва Бургаската регионална туристическа камара (БРТК) в свой анализ на летния туристически сезон през тази година.
Организацията отбелязва, че въпреки положителната динамика изоставането спрямо предпандемичната 2019 година остава 37 на сто, или около 520 000 пътници по-малко. Основна причина за това е липсата на полети от Русия, Украйна и Беларус, които преди пандемията са формирали близо 300 000 пасажери. Спадове се отчитат и при пазарите на Великобритания, Германия, Израел, Чехия, Белгия, Финландия, Нидерландия и Норвегия. Въпреки това Летище Бургас регистрира стабилизиране на въздушния трафик и възстановяване на организирания чартърен туризъм, отчита бургаската туристическа камара. 
Полша изпреварва Великобритания като най-голям пазар за региона през това лято
Двете държави заемат общо 44 процента от трафика на летището в Бургас. Полският пазар бележи ръст от 3 на сто и се връща на нивата от 2019 година, докато британският отчита спад от 5 процента заради анулираната програма на "Балкан Холидейс" в началото на сезона, частично компенсиран от увеличението на полетите на "Джет2 Холидейс“. Чехия и Германия запазват третата и четвъртата позиция по обем, като германският пазар отбелязва най-сериозен ръст от 51 на сто спрямо 2024 година и над 100 000 посрещнати пътници - най-добър резултат от пандемията насам. Израел и Словакия също се представят добре с ръстове от съответно 21 и 10 на сто.
БРТК отчита негативна тенденция при скандинавските пазари, където се наблюдават спадове между 4 и 39 процентни пункта. Най-голямо намаление има при Швеция и Финландия, докато Дания и Норвегия запазват обемите си близки до миналогодишните. При по-малките пазари има леки колебания, като България и Латвия отбелязват ръст съответно от 20 и 22 процента, а Ирландия запазва стабилни нива.
Според данните на Националния статистически институт, цитирани от БРТК, легловата база в област Бургас през юли и август 2025 г. нараства със 7 процента спрямо 2024 година и с 13 на сто спрямо 2019-а. Реализираните нощувки за периода май - август са 8,4 млн., което е с 3 процента повече от предходната година и на нивото от 2019 година. Приходите от нощувки достигат 837 милиона лева, което представлява ръст от 20 на сто спрямо миналата година и 78 на сто спрямо 2019 година. Средната заетост на местата за настаняване е 56 на сто, което е под равнищата от 2024 и 2019 година. Средният престой остава 4,9 дни.
В анализа на БРТК се подчертава, че през 2025 година се наблюдава продължаваща промяна в съотношението между чуждестранни и български туристи - 70 към 30 процента, спрямо 80 към 20 процента преди пандемията. Нощувките на чужденци са с 5 процента повече спрямо 2024 г., но все още бележат спад от 10 на сто спремо 2019 година. При българските туристи се отчита спад от 2 процента на годишна база, но ръст от 37 процента спрямо предпандемичната година. БРТК посочва още, че сезонът е бил подпомогнат от благоприятни климатични условия, довели до по-добра заетост в юни и добри резултати през септември. Особено позитивни са тенденциите на пазарите Румъния, Украйна и Турция, където се наблюдава сериозно раздвижване вследствие на облекчения визов режим за турски граждани и членството на България в Шенген.
Сред основните предизвикателства за туристическия сектор остават недостигът на персонал, високите разходи, краткият сезон и нелоялните практики, посочва БРТК. Организацията отчита, че ръстът на приходите в туризма се дължи основно на повишени цени, а не на по-висока заетост, което поставя въпроси за рентабилността. Бургаската регионална туристическа камара определя летния сезон 2025 като успешен, но предупреждава, че пълното достигане на предпандемичните нива ще изисква още време и целенасочена работа за подобряване на конкурентоспособността на Южното Черноморие.