Докторантът в Националния природонаучен музей при БАН (НПМ-БАН) Свилен Чешмеджиев е сред авторите на международно изследване, което представя първия цялостен генетичен анализ на къдроглавия пеликан (Pelecanus crispus) в целия ареал на вида – от Югоизточна Европа до Централна Азия, съобщиха от музея.
Резултатите от проучването са публикувани в научното списание Avian Research. В него участват учени и природозащитници от 10 държави.
Изследването е базирано на генетични проби от 299 къдроглави пеликана, събрани в периода 2019 – 2025 г. от 15 гнездови колонии на вида – от Балканите и Турция до Русия и Монголия. България е представена с проби от най-голямата колония в страната, разположена в защитената местност Калимок-Бръшлен край Тутракан, посочват от НПМ-БАН.
Те отбелязват, че чрез анализ на митохондриална ДНК и микросателитни маркери учените са установили, че къдроглавият пеликан притежава сравнително ниско генетично разнообразие в целия си ареал. Според авторите това вероятно е резултат както от исторически процеси, свързани с последната ледникова епоха, така и от значителния спад в числеността на вида през XIX и XX век вследствие на пресушаване на влажни зони, безпокойство и пряко преследване от човека.
Резултатите показват още, че между отделните колонии съществува слаба, но отчетлива генетична структура. Установена е зависимост между географското разстояние и генетичните различия между популациите, което предполага, че обменът на индивиди се осъществява постепенно между съседни колонии. Въпреки това активното придвижване на птици между различни влажни зони продължава да поддържа генетичната свързаност на вида в голяма част от неговото разпространение, посочват изследователите, разказват от екипа на музея.
Анализите сочат, че съвременното разпространение на къдроглавия пеликан е започнало след последния ледников максимум преди около 20 000 години. Според учените видът вероятно е оцелял в райони около Черно море и Понто-Каспийския регион, а впоследствие постепенно е разширил ареала си към Европа и Централна Азия.
Авторите подчертават значението на международното сътрудничество за опазването на влажните зони и за прилагането на ефективни природозащитни мерки, които да гарантират дългосрочното съхраняване на този застрашен и емблематичен вид.
/ВСР