"Емоцията, която дават приемните деца, никой и никъде не можа да даде", каза приемният родител Снежана Панкова, която участва в дискусия в Националния пресклуб на БТА в Плевен, посветена на приемната грижа. Срещата е част от съвместната инициатива на БТА и Агенцията за социално подпомагане (АСП) - "Приеми ме".
За Панкова биологичните деца също са зареждащи, обича ги много, но това, което дава едно приемно дете е несравнимо. Мисли си, че тези деца я обичат повече от нейните. Когато те се обръщат към нея с "мамо" ѝ действа зареждащо.
Панкова каза, че е приемен родител от 13 години. За тези години през дома ѝ са минали 11 деца, от новородени до 12-годишни, сред които е имало и дете с увреждания. Гледала е две двойки близнаци. Поела е и шест или седем деца като заместваща грижа. Има и три свои биологични деца. Избрала е тази професия, за да не трябва да избира между семейство и работа.
В началото си е мислила, че е подготвена да бъде родител. Но се е оказало, че не е подготвена за ситуации, които е виждала само на филм. Било ѝ е трудно. Често е търсила помощ от психолога Иваничка Мусова и от социалния работник.
"Това не е професия. Това е призвание. Не е за всеки", каза още приемният родител. Тя прикани желаещите да практикуват професията да го направят от сърце, да дадат всичко от себе си, защото реално помагат на децата.
Панкова добави, че никога не е гледала финансовата страна. В при нея в момента са момченце на 11 години и момиченце на осем с трудни съдби. Но приемното семейство е само една спирка по техния път. И това, че идват с тежко минало, не означава в никакъв случай, че ще бъдат с тежко бъдеще.
Биологичните деца на Снежана Панкова никога не са проявявали ревност към другите. Винаги активно са участвали в отглеждането и възпитанието им. Дори в семейството са имали желание да осиновят някое от децата. Но са осъзнали, че има много хора, които нямат дечица и е хубаво и те да усетят каква е тръпката да си родител.
Панкова каза също, че раздялата с децата не се преживява. Времето не лекува, то ни учи да живеем с раздялата. Но няма по-хубава емоция от тази, когато насреща имаш осиновители, които цял живот са копнели за дете. Ти си свършил своята работата. Това е най-хубавото, което си могъл да дадеш, което си могъл да направиш - финала.
"Това е най-прекрасното. Работим за финала, не за финансовата част", заяви в заключение приемният родител Снежана Панкова.
Инициативата "Приеми ме" е част от проекта "Повишаване на капацитета на служителите на Агенцията за социално подпомагане във връзка с модернизирането на системите за социална закрила" - Компонент 1, насочен към развитието на приемната грижа в България и повишаване на капацитета на ангажираните с нея – социални работници, общински служители, приемни родители и др. Проектът се финансира по Програма "Развитие на човешките ресурси", съфинансирана от Европейския социален фонд плюс.