Фестивалите на българските традиции свързват поколенията и привличат туристи, каза Йонка Господинова от клуб „Слънчевите руни“

Фестивалите, посветени на българските народни носии, шевици, фолклор и история, съхраняват традициите и създават връзка между поколенията. Те имат потенциал да насърчават туризма и местната икономика, но организирането им често е затруднено от недостатъчната финансова и институционална подкрепа. Това каза Йонка Господинова, координатор на клуба „Слънчевите руни“, която беше гост в Националния пресклуб на БТА в Силистра по повод представянето на октомврийския брой на списание „ЛИК“ със заглавие „100 години „Варненско лято“ на музикалната сцена“.
Клубът развива дейност от 2000 г., като работи за популяризирането на българската история, народните носии, фолклора и традиционните занаяти. Една от основните инициативи е международният конкурс „Слънчевите руни в българските носии и история“, който се провежда в Силистра повече от 20 години и насърчава детското творчество и интереса към българските традиции.
Конкурсът се провежда ежегодно от 2005 г. и привлича участници от страната и българските общности в чужбина. Децата представят рисунки, графики, живопис, произведения на приложното изкуство, фотографии и компютърни презентации. Сред направленията е и изследването на родовата памет, чрез което участниците опознават историята на своето семейство и връзката си с миналото.
За тази цел клубът е създал книжката „Моето родословно дърво. История“. Тя помага на децата да съберат и съхранят информация за своя род, семейните обичаи, преданията, пословиците и поговорките, както и за личности от семейната история. Идеята е всяко дете да изгради собствена история на рода си, която да остане за него и за следващите поколения.
Клубът „Слънчевите руни“ организира също творчески ателиета по бродиране, тъкане и рисуване на български шевици, както и занимания, свързани с родословните дървета и традиционните занаяти. Представители на организацията участват във фестивали и културни прояви в различни градове и села, провеждат пътуващи уроци и организират седянки по повод български празници. Работят съвместно с читалища, библиотеки, учители, художници и автори на книги за българската история и култура.
Според Господинова интересът към проявите, посветени на българските традиции, е голям, като посетителите често идват със семействата си. По думите ѝ фестивалите дават възможност на хора от различни възрасти да се докоснат до културното наследство чрез творчески ателиета, исторически възстановки и други практически занимания.
„Това са живи събития, които поддържат българския дух“, посочи тя. Според нея чрез подобни прояви децата опознават историята и обичаите чрез преживявания, споделени със семействата им, а по-възрастните имат възможност да предадат на младите умения, които са усвоили през годините.
Господинова отбеляза, че фестивалите създават връзки между семейството, училището и културните институции и насърчават интереса към историята на отделните населени места. По думите ѝ много читалища организират подобни събития, а в големите градове също се провеждат фестивали, конкурси и културни прояви, които събират хиляди участници и посетители.
Тези прояви могат да носят и икономически ползи за местата, в които се организират. Те привличат посетители, създават възможности за представяне и продажба на изделия и занаятчийски продукти и насърчават пътуванията до места с исторически, културни и природни забележителности, смята Господинова.
Въпреки големия интерес организирането на фестивалите изисква постоянни усилия, а финансовата и институционалната подкрепа невинаги е достатъчна. Господинова посочи, че клубът „Слънчевите руни“ разчита основно на собствените си усилия, за да продължава дейността си.
По думите ѝ през годините редица културни инициативи са прекратени, а други продължават да съществуват благодарение на отдадеността на своите организатори. Тя смята, че е важно да се осигурят условия за провеждането на фестивали и културни прояви не само в големите градове, но и в по-малките населени места, където читалищата имат ключова роля за културния живот.
„Тези мероприятия са важни за хората и имат своята стойност – финансова, историческа и най-вече познавателна“, каза Господинова. Според нея те дават възможност на хората да общуват, да споделят интереси и да намират пространство за творческа изява.