Сигурността на Черно море не може да бъде разглеждана единствено през геополитическите и военните рискове, а трябва да включва опазването на морската среда, устойчивостта на крайбрежните общности, икономическото развитие и технологичната независимост. Около тази обща позиция се обединиха участници във втория международен форум „ЧЕРНО МОРЕ 2030: Сигурност, устойчивост, иновации“, който се проведе в Международния конгресен център в Бургас. Форумът събра представители на европейски и национални институции, местната власт, научните среди, бизнеса и международни организации. В отделните дискусии бяха обсъдени възможностите за по-тясно регионално сътрудничество, конкретни инвестиции в инфраструктурата и опазването на морето, развитието на технологии с двойна употреба, както и създаването на условия младите хора да участват активно във формирането на бъдещето на региона.
При откриването кметът на Бургас Димитър Николов съобщи, че в града се изгражда голям кампус с център за развитие на зелените технологии. Той посочи, че проектът се реализира с подкрепата на държавата и европейските институции и е част от усилията на общината да насърчава науката, образованието и иновациите. Николов изрази готовност местната власт да продължи да подкрепя бизнеса и стартиращите компании, които искат да развиват дейността си в Бургас. По думите му форумът е място, на което науката и бизнесът могат да намерят общи решения, а младите хора да получат подкрепа за идеите си.
Сигурността започва и от опазването на морската среда
В стратегическия диалог за Черно море министърът на околната среда и водите Росица Карамфилова-Благова, която се включи онлайн, постави акцент върху връзката между екологичната и националната сигурност. Според нея състоянието на морската среда има пряко отражение върху инфраструктурата, туризма и готовността на крайбрежните общности да реагират при бедствия. Тя посочи, че работата на министерството е съсредоточена върху качеството на водите, опазването на екосистемите и повишаването на устойчивостта на крайбрежните територии. Карамфилова-Благова съобщи, че над 180 млн. евро са насочени към ВиК операторите в областите Бургас и Варна, като в обхвата на проектите е включен и комплексът „Елените“, пострадал при наводнение миналата година. По думите ѝ над 96 процента от зоните за къпане в България са с отлично качество на водите. Министърът посочи и мерки за климатична устойчивост на крайморските общини, включително финансиране по Програма „Околна среда“ за ограничаване на природните рискове.
Необходимостта от регионален подход беше подчертана и от Джордж Константин, заместник генерален директор в Министерството на околната среда, водите и горите на Румъния. Той предложи засилено сътрудничество между България и Румъния за мониторинг на Черно море, включително чрез използване на сателитни технологии. Според него двете държави могат да развиват съвместни проекти за морско управление и наблюдение на водите, както и да използват съществуващата инфраструктура за проследяване на промените в Черно море и река Дунав.
Проф. д-р Милен Балтов, ректор на Бургаския свободен университет и председател на Морското научно общество, съобщи за инициатива за създаване на хъб по сигурност във Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ във Варна с дейност и в Бургас. Той акцентира върху необходимостта от свързване на университетите и научните организации, за да се ускорява разработването и прилагането на иновации.
В дискусията се включи и Джеймс Морисън, директор на Генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“ на Европейската комисия. Той посочи, че ЕК е инвестирала 110 млн. евро в плана за Черно море и възстановяването на морските екосистеми, като подкрепата по мисията на ЕС за възстановяване на океаните и водите ще продължи до 2030 г. Морисън съобщи и за подготвяна нова стратегия на Европейската комисия, която ще постави акцент върху интегрираното управление на морските ресурси, инвестициите и иновациите.
В панела за устойчивостта Ина Агафонова, председател на Управителния съвет на фондация „Виа Понтика“, посочи, че природата има потенциал да възстановява екосистемите на Черно море, ако бъде ограничен натискът върху тях. Сред основните заплахи тя открои намаляването на лагуните, дюните и подводните ливади, застрояването на крайбрежието, замърсяването и повишаването на температурата на водата. По думите ѝ войната също оказва влияние върху морската среда и китоподобните. Агафонова постави акцент върху възможността природата да бъде разглеждана като инфраструктура и върху необходимостта гражданите да участват в планирането и оценката на мерките за опазване на околната среда.
Генералният директор на Националния институт по метеорология и хидрология доц. д-р Илиан Господинов представи възможностите на националната система за наблюдение на атмосферата и водите. Той посочи, че автоматични буйове край българския бряг предават данни в реално време, които са свободно достъпни. Институтът осигурява денонощно дежурство на специалисти в София и Варна, които изготвят прогнози и предупреждения за климатични рискове. Господинов акцентира върху значението на качествените данни и преминаването към по-широк достъп до тях.
Елисабета Балзи от Генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“ на Европейската комисия посочи, че повече от 40 региона в Черноморския район са свързани чрез проекти, насочени към зелени решения и развитие на териториите. Според нея е важно европейското финансиране да се съчетава с местни и регионални ресурси. Лиан Жирие-Дюфурние от ICLEI обърна внимание на необходимостта решенията за възстановяване на морската среда да бъдат разработвани и прилагани съвместно от държавите в региона.
Джордж Кремлис, почетен директор на Европейската комисия и директор на Института за климат, околна среда, енергетика и кръгова икономика към EPLO, акцентира върху потенциала на синята и кръговата икономика. Той посочи, че европейската нормативна рамка трябва да бъде прилагана на местно ниво, което изисква административен капацитет и финансиране. Сред важните задачи според него са превръщането на пристанищата в по-устойчиви пространства и подобряването на транспортната свързаност между България, Румъния и Гърция.
Технологиите като инструмент за сигурност и икономическо развитие
В дискусията за иновациите европейският комисар по стартиращите предприятия, научните изследвания и иновациите Екатерина Захариева заяви, че високите технологии и лидерството в тях все повече са въпрос на сигурност и независимост, а не само на конкурентоспособност. Тя посочи, че европейските програми подкрепят научни изследвания и иновации с двойна употреба, а в следващия програмен период се предлага финансирането да обхване и повече подобни технологии. Захариева отбеляза, че Черно море има стратегическо значение за сигурността на Европа и че високотехнологичните компании могат да допринесат за целогодишното развитие на градове като Бургас, където туризмът традиционно е сред водещите отрасли. Тя обърна внимание и на необходимостта от по-добра свързаност между университетите, научните институти, бизнеса и регионите.
Министърът на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев съобщи, че няколко министерства работят съвместно за ускоряване на достъпа на българските иновативни компании до пазара. Целта е разработките на предприемачите да намират по-бързо приложение както в гражданския сектор, така и за повишаване на отбранителните способности на България и НАТО. Той посочи, че публичните институции трябва да бъдат първи клиенти на иновациите и да създават условия научните разработки да се превръщат в продукти и услуги. Василев съобщи и за международен проект за дигитална свързаност между Европа и Азия, който се очаква да достигне до България през 2027 г. Трасето ще преминава през Казахстан, Азербайджан и Черно море и ще достига до София. Според министъра подобна инфраструктура ще създаде нови възможности за икономиката на знанието и за дейностите с висока добавена стойност.
Практическото приложение на технологиите беше сред основните теми и на останалите участници в панела. Виктор Данчев, главен технологичен директор на "ЕндуроСат" (EnduroSat), посочи, че България има потенциал да развива технологии за наблюдение и сигурност в Черно море, но е необходимо разработките да достигат до реално приложение и серийно производство. Според него за по-ефективно наблюдение трябва да се съчетават морски и въздушни дронове, сателитни системи и комуникационни технологии. Той обърна внимание на необходимостта Европа да развива собствен технологичен капацитет и да създава условия българските компании да комерсиализират разработките си.
Димитър Енчев, съосновател на "Хелиос Марин" (Helios Marine) и CWP, представи български морски дрон за автономни мисии, който предстои да бъде тестван в Бургаския залив. Платформата може да се използва за наблюдение на крайбрежни райони, вземане на проби, проследяване на безпилотни апарати, обследване при нефтени разливи и операции по търсене и спасяване. Енчев посочи, че технологията има потенциал за приложения както в гражданския, така и в отбранителния сектор. Той обърна внимание и на необходимостта процедурите за европейско финансиране да бъдат по-бързи, за да отговарят на темпа, с който се развиват технологиите.
Проф. д-р Стелиян Димитров, заместник-ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, представи разработка за изследване на внезапни наводнения в малки водосбори. Тя използва дигитален двойник, мултиспектрални изображения и изкуствен интелект, за да установява уязвими места и да подпомага превенцията. Проф. д-р Сотир Сотиров, ректор на Бургаския държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“, акцентира върху ролята на центровете за върхови постижения като мост между университетите и бизнеса и върху необходимостта научните изследвания да се превръщат в приложни решения.
Гордън Кембъл от Европейската космическа агенция представи възможностите на сателитните наблюдения за анализ на околната среда и човешката дейност. Той посочи, че комбинирането на данни от различни сензори, мрежи и роботизирани системи може да подобри прогнозите и да подпомогне вземането на решения, включително при рискове от суша.
Младите хора трябва да бъдат част от решенията
В панела „Поглед към бъдещето“ изпълнителният директор на фондация „Бургас - 2032“ Руска Бояджиева заяви, че младите хора трябва да участват във формирането на политиките за бъдещето на Черно море, а не само да бъдат техни адресати. Тя обърна внимание на различното отношение на поколенията към морето и околната среда и на необходимостта младите да имат реална възможност да участват във вземането на решения. Бояджиева представи усилията на Община Бургас за задържане и развитие на младите хора чрез образователни инициативи, стажове, срещи с изследователи и сътрудничество между университети, научни организации и бизнеса. Тя акцентира и върху инициатива за изграждане на екосистема, която да обедини млади предприемачи, стартъпи, научноизследователски организации и компании.
В дискусията „Гласове на бъдещето“ архитектът Анна Железова от университета Politecnico di Milano постави акцент върху различията между крайморските градове и необходимостта градоустройствените решения да отчитат тяхната специфика. Тя посочи, че Бургас има различен икономически профил от по-малките крайбрежни градове като Несебър и Поморие, където туризмът, търговията и строителството имат по-голямо значение. Според нея бъдещото развитие на Бургас трябва да включва по-добра свързаност между влажните зони, периферните райони и останалите градски пространства.
Предприемачът Георги Григоров открои достъпа до финансиране и липсата на подкрепяща предприемаческа екосистема като основни затруднения пред младите хора, които искат да създадат собствен бизнес. Той посочи, че Бургас има нужда от среда с ментори и възможности за развитие на стартиращи компании. Като пример за значението на подобна подкрепа разказа за собствената си компания, създадена с приятели и получила менторство и финансиране от Драгомир Енчев от Helios Marine.
Докторантът и изследовател Соня Милова от Бургаския държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“ обърна внимание на необходимостта младите хора да имат възможност да се включват в решаването на реални проблеми, свързани с опазването на Черно море. Тя посочи, че между научните изследвания и практическото им приложение все още има дистанция. Таисия Зенкович, магистър по „Кръгова икономика“ в Бургаския свободен университет, постави акцент върху сътрудничеството между индустриите и повторното използване на ресурсите. Тя даде пример с практики в Дания, при които отпадната топлина от промишлени производства се използва в централни отоплителни системи.
В заключителната част на форума Ивелина Василева, член на Борда на мисията на Европейския съюз „Възстановяване на нашите океани и води“, постави акцент върху необходимостта сигурността на Черно море да бъде разглеждана и през призмата на икономическата устойчивост. Така заключителните послания върнаха дискусията към общата тема на форума: сигурността, състоянието на морската среда, икономическото развитие и технологичният капацитет са взаимно свързани и изискват координирани действия на регионално и европейско равнище.
Форумът „ЧЕРНО МОРЕ 2030: Сигурност, устойчивост, иновации“ беше организиран от Община Бургас и Сдружение „Проспекти М“ и събра представители на институции, европейски организации, науката и бизнеса. Основната цел на дискусиите беше да насърчат сътрудничеството и да очертаят конкретни решения за сигурното и устойчиво бъдеще на Черноморския регион.