Градим съвременен, достоен и проспериращ град, каза по повод Деня на Свиленград кметът Анастас Карчев

Духът на Свиленград е духът на хора, които не се отказват и които след всяко изпитание намират сили да продължат напред. Като техни наследници, днес ние продължаваме това дело - да градим съвременен, достоен и проспериращ град, с уверен поглед към бъдещето. Това каза в своето обръщение по повод днешния Ден на Свиленград кметът на общината Анастас Карчев. Той припомни, че Свиленград неведнъж е трябвало да започва отначало - както след разорението и опожарявнето през 1913 година неговите жители издигат отново града от пепелищата.
Днешната празнична програма започва с тържествена литургия за благоденствието на Свиленград и неговите жители в храма „Света Троица" и продължава с традиционно поклонение и панихида пред Паметника-костница на загиналите за Освобождението на Свиленград на връх Шейновец на днешната дата преди 114 години. 
През деня са предвидени и две спортни събития - общоградски ученически крос „Пети октомври" и футболна среща.
Един от акцентите в тазгодишния афиш на Общината за празника бе откриването и освещаването на паметник с барелеф на поета Ивайло Балабанов (1945 - 2021 г.).  Тържествената церемония се състоя миналата събота, като монументът се издига на знаково място - до петвековния символ на града - Старият мост над река Марица. В основата на постамента е изписано четиристишие на Балабанов, който е и почетен гражданин на Свиленград, от стихотворението му „Мост".
Денят на Свиленград се отбелязва с решение на Общинския съвет от 13 юни 1997 г. Датата е годишнина от Освобождението (1912 г.) на града от османско иго от Втора българска армия с командир ген. Никола Иванов по време на Балканската война (1912-1913 г.). На 5 октомври 1912 г. България и Гърция обявяват война на Османската империя, с което се поставя началото на военните действия - война на държавите от Балканския съюз (България, Гърция, Сърбия и Черна гора) срещу Османската империя за освобождаването на християнското население в Македония и Одринска Тракия, останали по силата на Берлинския договор (13 юли 1878 г.) в пределите на Османската империя.