Груповата психологическа подкрепа за пациенти с лупус помага за изграждане на търпение и издръжливост, каза психологът Екатерина Стайкова

Груповата психологическа подкрепа за пациенти с лупус помага за обмен на опит, изграждане на търпение и издръжливост. Това каза клиничният психолог Екатерина Стайкова при представяне на проект на Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България (ОПРЗБ). В рамките на проекта през декември 2025 г. е сформирана група за психологическа подкрепа, в която са започнали 10 жени. За някои пациенти груповата терапия може да бъде най-важният фактор за психично оцеляване, посочи Стайкова, която води групата. 
Лупусът е автоимунно заболяване и засяга по-често млади жени, но се среща и при мъже. Негови симптоми са силна умора, болка в ставите, обрив по лицето (пеперудообразен), чувствителност към слънце и понякога засегнати вътрешни органи, обясни ревматологът д-р Владимира Бояджиева. Лупусът не се лекува напълно, но може да бъде контролиран. Целта на лечението е да се постигне минимална болестна активност или „нормален начин на живот“. При 20-80% от пациентите може да се наблюдава когнитивна дисфункция, която се проявява като загуба на памет, затруднена концентрация или объркване. Д-р Бояджиева подчерта важността от редовни прегледи, спазване на лекарски препоръки и ранната диагностика, която позволява по-добър контрол върху болестта.
По данни на Калифорнийския университет над 50% болните с лупус страдат от депресия или тревожност, спрямо 22% при здравите лица, каза Екатерина Стайкова. Най-честите причини за отключване на такива състояния, са „криза с идентичността“, умора от обясненията и очакванията на обществото и близките на пациентите, добави психологът. 
Болестта принуждава някои хора да се откажат от някои свои социални роли и от своите професионални планове и мечти. Това нарушава семейното планиране и отношенията вкъщи. Хората, засегнати от лупус, визуално изглеждат нормално, което кара останалите да не осъзнават през какво точно преминават. Техните близки също ги възприемат както преди и имат големи очаквания спрямо тях, което води до обвиняване и неразбиране, обясни психологът.
Благодарение на групата за подкрепа имах възможността да избягам от ежедневието си и да имам време за себе си, без да има нужда да слагаш маска, разказа Антония Ташева, която е диагностицирана с лупус преди 20 години. Работата в група дава възможност да видим, че психолозите „не хапят“. Тя дава свобода, дори да не говориш когато си притеснен, слушането позволява да чуеш подобна на твоята история, разказана от друг, добави Ташева. 
Първите срещи на групата за психологическа помощ на пациенти с лупус са започнали през декември 2025 г. Всяка седмица се организира по една среща, която е с продължителност около час и половина, обясни Стайкова. След прекъсване за лятото срещите ще бъдат възобновени през септември. Групата е започнала с 10 жени, в процеса са отпаднали четири. 
Идеята е да продължим да развиваме тази дейност и за други ревматологични болести и в други градове, каза Боряна Ботева, председател на ОПРЗБ. За тази цел се обръщаме към различни източници на финансиране, допълни тя.