Ямбол има значимо място в историята на българския модернизъм според Светлана Бъчварова от Държавния архив в града

Ямбол има значимо място в историята на българския модернизъм, макар и да не е сред традиционните литературни центрове. Това заяви директорът на Държавен архив – Ямбол Светлана Бъчварова, която бе сред участниците дискусия, посветена на 160-ата годишнина от рождението на Пенчо Славейков и българския модернизъм. Събитието се състоя в Националния пресклуб на БТА в града.
Бъчварова се позова на спомените на литературния критик и изкуствовед Кирил Кръстев, който пише, че „без Ямбол да е някакво литературно огнище“ от града излизат личности, които оказват влияние върху литературния живот в България. Архивистът представи документи, свързани с Кирил Кръстев – една от най-ярките личности на българския авангард и модернизъм. В Държавен архив – Ямбол се съхраняват редки издания на емблематичното списание „Кресчендо“, включително двойният брой 3–4, както и прочутият „Манифест на дружеството за борба против поетите“ в стила на футуризма – по думите на Кирил Кръстев една „дадаистична шега“. 
Според Бъчварова самият Кирил Кръстев определя списанието като авангардно явление, а неговата поява именно в Ямбол не е случайна. В спомените си той описва града като място, където се формира необичайна модернистична общност, обединяваща писатели, художници, интелектуалци, дори „философстващи безделници“, събиращи се в известния „Жълт салон“ (Yellow Hall). Именно тази среда, според него, създава условия за възникването на едно от най-интересните авангардни издания в България през 1922 г.
Бъчварова разказа още, че около Кръстев се оформя кръг от съмишленици модернисти, сред които Васил Петков, Неделчо Гегов и Тотю Брънеков. Те стоят и зад прословутия „Манифест на дружеството за борба против поетите“ от 1926 г., който предизвиква широк обществен и литературен отзвук, определян е и като „литературно хулиганство“. По думите на архивиста целта му не е буквална атака срещу творците, а провокация към тогавашния столичен литературен елит и разбирането, че изкуството трябва да е елитарно.
Светлана Бъчварова обърна специално внимание и на родения в Ямбол писател, критик и журналист Страшимир Кринчев (1884–1913), определян днес като една от недостатъчно познатите фигури в българската литература. Тя проследи неговия необикновен житейски път – от ранните му странствания из България, през пътуванията в Египет и Близкия изток, до работата му като литературен и театрален критик.
Tя припомни, че след завръщането си Кринчев публикува впечатленията си от пътешествията, а впоследствие работи в Дирекцията на печата и като кореспондент на Българската телеграфна агенция. Като кореспондент на БТА започва и участието му първо в в Балканската, а после и в Междусъюзническата война, където загива през 1913 г. „В неговия некролог, който е запазен в архива, е записано, че е кореспондент на БТА“, отбеляза тя. Сред акцентите беше и известната мисъл на Страшимир Кринчев: „Най-хубаво е там, където ни няма“.
Дискусията проследи мястото на Пенчо Славейков в развитието на българския модернизъм, като показа как неговите идеи и творческо наследство намират продължение в следващото поколение автори и критици, сред които Кирил Кръстев. Участниците подчертаха, че именно културната среда в Ямбол е сред факторите, допринесли за развитието на модернистичните процеси в българската литература през първата половина на ХХ век.
Цялото изказване на директора на Ямболския архив Светлана Бъчварова и пълен видеозапис от дискусията може да бъде гледан тук.