Индексът на общественото напрежение към края на септември пада слабо и е 6,10, отчитат от Центъра за анализ и кризисни комуникации и агенция „Мяра"

Индексът на общественото напрежение у нас за третото тримесечие на 2026 г. , юли-септември, продължава да пада, но с по-бавни темпове. Намирайки се все още в зоната на по-трудно контролираните рискове, индексът е със стойност 6,10 за периода, което е резултат от богат комплекс от фактори, съобщава Центърът за анализ и кризисни комуникации. Оттам припомнят, че този индекс за предходните три месеца е бил  6,22.
Индексът на общественото напрежение приема стойности от 0 до 10, като, според скалата от 0 до 3,99  е нисък с напълно контролирани рискове, от 4 до 5,99 е среден с добре контролирани рискове, от 6 до 7,99 е висок с трудно контролирани рискове, а от 8 до 10 индексът е много висок и ситуацията е почти неуправляваема, се уточнява в съобщението.
Индексът за общественото напрежение се измерва на всеки три месеца от Центъра за анализ и кризисни комуникации и социологическа агенция „Мяра“ с помощта на Sensika. Инструментът проследява степента на спокойствие или тревожност в обществото и влиянието върху процесите в политиката и икономиката, се посочва в информацията.
„За последния период наблюдваме забавящо се успокояване, като основният фактор, който държи индекса сравнително висок, са цените и оценката за общото икономическо положение в страната. Предстои да видим какво ще е отражението на предизборната кампания и най-вече вълненията в Европа върху тревожността на българите“, коментира Александър Христов, председател на Центъра за анализ и кризисни комуникации, цитиран в съобщението. Според него заради протестите в много западни страни можем да говорим вече и за „внос на напрежение“, допълва той.
Първан Симеонов, основател на „Мяра“, напомни, че атаките в Черно море и самата предизборна кампания, както и нейният изход, също биха могли да повлияят, но ефектът ще може да се измери в идното тримесечие. 
Последното събиране на данни за индекса е преди инцидента от вчера между служител на Национална служба „Охрана" и журналиста Соня Колтуклиева, чиито потенциални последици предстои да се разберат, се подчертава в прессъобщението. 
Очакванията към правителството за бързи решения ще продължават да са налице. Показателите по отношение на цялостната среда не показват голяма динамика, така или иначе те се променят в по-дългосрочен период, сочат данните.
По отношение на инциденти и престъпления единственото, което излиза напред и влияе върху напрежението на хората, е убийството в Пловдив – то се оказва силно разтърсващо. С изключение на това, по този показател периодът се характеризира като сравнително спокоен. 
Известната стабилизация се вижда и от данните за доверие към институциите, при това отношението към парламента продължава да бъде на традиционните за страната нива на критичност, според информацията.
Съществени остават притесненията за текущите равнища на цените и особено за бъдещите перспективи. Това е един от основните показатели, които поддържат напрежението високо.
„За първи път от измерването на индекса се наблюдава превес на позитивните и неутрални публикации в медиите спрямо негативните, което е сигнал за известно разведряване. Въпреки това, делът на негативизма в социалните мрежи остава на сравнително високи нива. Платформата на Sensika осигурява медийното и социалното наблюдение в домейна „Публичност“ като непрекъснато следи българските медии и социални канали, за да открива сигнали за недоволство, протестна динамика и промени в настроенията", пише още в прессъобщението.
За първите три месеца на тази година беше отчетено, че общественото напрежение в българското общество остава високо, като индексът е 6,88. Това е незначителен ръст спрямо предходния период, когато той беше 6,76. Така този показател продължава да стои в графата „висок индекс, трудно контролирани рискове“, пише още в информацията.