Информационните пустини представляват сериозна заплаха за обществото, а регионалните журналисти се нуждаят от по-силна подкрепа заради натиска, на който са подложени. Това каза Мариана Векилска, водеща на предаването „България в 60 минути“ по Българската национална телевизия (БНТ) по време на разговора на тема „Бъдещето на регионалните новини“, организиран от Съвета за електронни медии (СЕМ) и Българската телеграфна агенция (БТА) в Националния пресклуб на агенцията в София.
„Оценявам високо инициативата за тази дискусия. Тя е много важна, защото информационна пустиня звучи страшно в днешно време, когато има толкова много проблеми, които остават нерешени с десетки години“, каза Векилска. По думите ѝ липсата на достатъчно журналистическо присъствие в отделни региони би поставила местните общности в уязвима позиция. „Мога само да си представя какъв комфорт имат местните власти и престъпността в информационните пустини и каква защита имат местните хора“, каза още Векилска.
Тя посочи, че работата по предаването „България в 60 минути“ я е убедила колко важен е човешкият ресурс на обществената телевизия. „Едва в последните години си дадох сметка, че това предаване е функция на най-големия актив на Българската национална телевизия. Това е човешкият ресурс по места“, отбеляза Векилска. Според нея именно развитата кореспондентска мрежа и регионалните телевизионни центрове правят възможно създаването на толкова голям обем регионално съдържание.
„Дадох си сметка също, че въпреки бюджетите, колегите от частните медии не могат да си позволят такова предаване. Не могат да си позволят и такова производство на регионални новини. Просто защото не разполагат с този човешки ресурс“, каза Мариана Векилска. Тя определи четирите регионални телевизионни центъра на БНТ като едни от най-ценните активи на обществената медия.
„Телевизионните центрове в Пловдив, Варна, Благоевград и Русе сами по себе си са медии, функциониращи самостоятелно, произвеждащи огромен процент от програмата във всички канали на БНТ“, подчерта Векилска. Тя обърна внимание на трудностите при намирането и задържането на кореспонденти.
„През цялото време се питам защо не можем да намерим екипи по места. Първо, защото работата е много трудна. За кореспондентите това е работа 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата“, обясни Векилска. По думите ѝ регионалните журналисти трябва непрекъснато да следят обществения живот и да бъдат готови за реакция. „Те трябва постоянно да бъдат наясно с целия информационен поток и с всичко, което се случва“, отбеляза Векилска.
Тя допълни, че сред причините за недостига на кадри е ниското заплащане и тежките условия на труд. „Тук идват ниското заплащане и съответно липсата на хора, които искат да се занимават с тази професия“, каза Векилска. Според нея най-сериозният проблем остава натискът върху журналистите в регионите. „Може би най-важното е огромният натиск, който се оказва върху кореспондентите по места от различни структури – официални и неофициални“, допълни Векилска.
По думите ѝ журналистите често са подлагани на различни форми на изолация и възпрепятстване. „Имам много неофициална обратна връзка, защото съм в близка комуникация с кореспондентите на БНТ. Тази обратна връзка гласи точно това – че те биват унижавани, по всякакви начини биват изолирани дори“, каза Векилска. Като пример тя посочи ограничаването на достъпа до информация. „Най-простият пример е да не бъдеш поканен и да не ти бъде подадена информация, когато има брифинг или някакво събитие“, обясни Мариана Векилска. Според нея това създава усещане за безсмислие и демотивация сред част от журналистите.
Мариана Векилска постави и въпроса за условията на командировките и възнагражденията в бюджетните организации. Според нея размерът на средствата за командировки не отговаря на реалните условия в страната. „Четиридесет и пет евро е лимитът за нощувка при командировка. Сами може да прецените дали човек може да нощува нормално и при нормални условия. Не говорим за лукс“, посочи Векилска. Тя допълни, че дневните средства са 22 евро и подчерта необходимостта журналистите да се чувстват оценени.
БТА е поканила да се включат всички регионални журналисти, независимо за кои медии работят. В 32-та национални пресклуба на БТА извън София има потвърждения от повече от 100 регионални журналисти, като в това число не влизат близо 70-те кореспонденти на самата БТА. Покани са изпратени и до партньорите на агенцията от Съюза на българските национални електронни медии (СБНЕМ) – БНТ, БНР, Би Ти Ви, „Нова телевизия“ и Дарик радио, както и до представители на законодателната и изпълнителната власт, до всички членове на парламентарната комисия по културата и медиите, до ръководителите на пресслужбите на президентската институция, на Народното събрание и на Министерския съвет, до Съюза на българските журналисти и до университети, които обучават бъдещи журналисти.