Институциите приемат безопасността на движението по пътищата като допълнителна тежест, сочи доклад на ресорната държавна агенция

На институционално ниво безопасността на движението по пътищата (БДП) е приемана за допълнителна тежест. На административно ниво администрации пречупват ангажимента през субективна преценка и моментна нагласа често в разрез с публичния интерес и нуждите на обществото, не е рядкост и липсата на експертност и воля сред служители. Това се посочва в доклад за състоянието на безопасността на движението по пътищата на Държавна агенция „Безопасността на движението по пътищата“ (ДАБДП). 
В него пише, че годишните планове за действие се изпълняват нерядко формално. За периода 2020-2026 г. са приети и оценени седем годишни плана. Голяма част от планираните мерки не са реализирани. Това не означава, че за безопасността не се работи, а че работата твърде много зависи от субективната воля на администрации и служители в тях, добавят експертите. 
Общото ниво на БДП културата е ниско. Всяко придвижване е невъзможно без участието на ума, мисленето и съзнанието, а при взаимодействието си с пътнотранспортната среда участниците в движението проявяват ценностна система, обусловена от знания, умения, нагласи и поведение. Тъй като хората са носители на уникални личностни характеристики, важно е да се разберат причините, които помагат или пречат на безопасното поведение на пътя. Емоциите и кондицията заемат фундаментална роля и често надделяват над разума и логиката, пишат също от агенцията. 
Министерски съвет (МС) е приел през 2020 г. Национална стратегия за БДП в Република България 2021- 2030 г., като е определил визията, целите, тематичните направления и въздействието за БДП за период от 10 години. През юли 2026 г. МС прие актуализация на стратегията за периода 2026-2030. Тя е основана на анализ на ситуацията, оценка на изпълнението и посочване на слабостите. Визията за „безопасна универсална мобилност“ е доразвита и направлява общодържавните усилия с последващи мерки в плановете за действие. Отчетено е, че управлението на риска е инструмент от първостепенна необходимост, като са анализирани, определени и документално обективирани всички необходими за това предпоставки.
На централно ниво моделът на управление на републиканските пътища дълги години не е променен въпреки необходимостта от това. Налице са сериозни инфраструктурни дефицити, пише още в доклада. Отчетено е, че дефектите, свързани с пътни знаци и маркировка, са високо-рискови. Крайпътни препятствия имат нужда от обезопасяване. Ограничителни системи за пътища са стари, деформирани, с ниска конструктивна здравина при удар и голяма част от тях се намират в завои, където рискът от излизане от пътя е най-висок. Проблемното общо качество на пътната инфраструктура индикира системен проблем при проектиране, строителство и текущо поддържане и подхода „безопасна система“.
На общинско ниво се полагат големи усилия за обследване и документиране на пространствени данни за състоянието, а инвестициите са възпрепятствани от системен недостиг на средства, зависимост от бюджетните цикли и липса на инженерни/технически кадри. По места липсват цялостни концепции за устойчива градска мобилност, където човекът и неговите нужди са поставени в центъра.
В страната съществуват едновременно общини с висок индекс на безопасност и такива с трайни дефицити. По улици само 2% от общините попадат в категорията „много висок“ индекс на безопасност. С „висок“ индекс са 27%, 35% са със „среден“ индекс, 16% са с „нисък“ индекс, а 21% от общините са в категорията „критичен“ индекс. По пътища само 8% от общините са с „много висок“ индекс на безопасност, а 37% са с „висок“. Със „среден“ индекс на безопасност са 35% от общините. Само 4% от общините са с „нисък“ индекс, а с „критичен“ са 15% от общините. Почти една пета от общините са в критичен индекс, което изисква приоритетни инвестиции и нови управленски политики.
От държавната агенция пишат още в доклада, че популистки спекулации в публичното пространство са с потенциално деструктивен ефект върху държавната политика по БДП. Това е породено от липса на коректно разбиране на комплексния характер на безопасността по пътищата и липса на правилно разграничение между причина и следствие; функции и отговорности; специфичен риск (инфраструктура/контрол/обучение) и общ риск (на ниво политика по БДП).
Освен това бюджетите на ведомствата не са рисково ориентирани. Наличните бюджети за изпълнение на нормативно-установените функции на администрациите (особено на стопаните на пътища) са с много по-широк обхват, в който въпросът за БДП е един от многото, поради което това не бива целево решаван.
Целия доклад можете да видите тук.