Институтът за български език при БАН ще представи в Народното събрание изложба, посветена на Априлското въстание

Изложбата „Българските революционери и книжовници за Априлското въстание“, изработена от млади учени от Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките (ИБЕ-БАН), ще бъде открита на 8 юли от 12:30 часа в Народното събрание. Това съобщиха от ИБЕ-БАН. 
Експозицията ще бъде достъпна през юли в мраморното фоайе на Народното събрание.
Изложбата е част от инициативите на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при БАН във връзка с честванията на 150-годишнината от Априлското въстание - едно от най-значимите събития в българската националноосвободителна история. Експозицията хвърля светлина върху редица значими личности, революционери и книжовници, участвали в подготовката и провеждането на Априлското въстание, както върху идеолозите и вдъхновителите на борбата за свобода на българския народ, представени чрез собствените им автентични думи и спомените на техните съвременници и съратници. Чрез тези живи свидетелства днешните поколения могат да усетят духа на времето, неугасимия стремеж към свобода и чувството за дълг, които са окрилявали участниците във въстанието и са им вдъхвали решимост да въплътят думите в дела, избирайки осъзнатата саможертва, се казва в информация, публикувана на сайта на ИБЕ-БАН.
В изложбата е проследен пътят на националноосвободителната идея - от съграждането й чрез делото на личности като Георги Раковски, Любен Каравелов и Васил Левски, до нейното най-възвишено проявление в Априлското въстание. Представени са емблематични фигури на българската революция - Христо Ботев, Георги Бенковски, Захари Стоянов, Стефан Стамболов, Стоян Заимов, Бачо Киро, Константин Величков, Цанко Дюстабанов, Никола Обретенов и поп Харитон. Техните слова и дела свидетелстват за неотстъпната им вяра в свободата и готовността им да принесат в жертва и самите себе си за нейното осъществяване, казват от ИБЕ-БАН.
Думите на представените революционери разкриват и нравствените основания на националноосвободителната борба, въплътени в програмата на Българския революционен централен комитет - „свобода народна, свобода лична и свобода религиозна; с една дума, свобода човеческа“.
Специално място е отделено и на тримата братя Дринови - революционерите Найден и Пейо, и на книжовника Марин Дринов. Техният живот е ярко свидетелство за дълбоката връзка между просветното дело и революционната борба - две взаимно допълващи се сили, които подготвят почвата за избухването на Априлското въстание, отбелязват от ИБЕ-БАН.