Насилието над жените и домашното насилие се отнасят към качеството на европейските демокрация. Когато има повече равенство и по-малко насилие, демокрациите и икономиките стават по-силни, посочи Чобанова. По думите ѝ, освен правно задължение, директивата относно борбата с насилието над жени и домашното насилие е дълг.
Насилието над жените и домашното насилие са сред най-сериозните нарушения на основните права в Европа. Това е въпрос на човешко достойнство и здраве, на основни права, върховенство на закона и сигурност, каза още Чобанова и посочи, че 50 млн. жени в ЕС са преживели физическо или сексуално насилие в зряла възраст. Една от всеки пет жени, която е била в партньорска връзка, е преживяла насилие от интимен партньор. Много от това продължава да остава невидимо за институциите, допълни тя.
Европейската комисия прие през миналата година Пътната карта за правата на жените, като първият принцип в нея е правото на живот без насилие, основано на пола, припомни Чобанова. В последвалата декларация на принципите ѝ е формулирано, че всяка жена и момиче имат право на сигурност и достойно отношение.
С новата Стратегия за равенство между половете, ЕС разполага с цялостен законодателен инструмент, с общи правила. Превенцията не може да бъде отделена от защитата, а защитата не може да бъде отделена от по-строгото правосъдие, допълни ръководителят на Представителството на Европейската комисия в България. Транспонирането на директивата е много повече от технически термин и рутинна законодателна задача, то изисква подготовка на институциите, достъпни специализирани услуги, ефективна превенция, сътрудничество с гражданския сектор, каза още Чобанова.
Крайният срок за транспонирането е юни 2027 г., но целта е не просто да бъде спазен срок, тъй като успехът на директивата не се измерва със срок, а с това къде и как гражданите срещат държавата, и когато пострадалата жена потърси помощ, получава ли я навреме и по начин, който я защитава, добави Чобанова. Европейският подход се основава на разбирането, че нито една институция не може сама да реши този проблем. Пострадалата жена не трябва сама да намира пътя между всички тези институции, а системата трябва да знае този път. Необходима е система, в която всички участници знаят своята роля – разпознават риска, обменят информация и поставят безопасността и нуждата на пострадалите в центъра на действията си. Организациите, които работите на терен, сте незаменима част от тази система, обърна се Йорданка Чобанова към присъстващите на форума.