Изложба представя творбите от втория живописен пленер „Чокманово 2026“

Творбите, създадени през втория живописен пленер „Чокманово 2026“, са показани в изложба, която бе представена тази вечер в читалище „Христо Ботев 1892“ в родопското село. Експозицията носи различния поглед на художниците към Чокманово, образи, пейзажи и мигове, които творците са открили в Родопите.  С изложбата завършва пленерът, който организаторите от читалище „Христо Ботев 1892“ имат амбиция да се превърне в ежегоден. 
Изложените творби са не само художествени произведения, а своеобразен разказ за срещата между артиста и магията на Чокманово,  за емоциите, които това място оставя у всеки, докоснал се до него, посочи при откриването на изложбата Ралица Данчева, председател на читалището. Тя определи пленера като красиво творческо приключение в селото, с което са свързани известните художници проф. Никола Гелов,  проф. Димитър Серезлиев, Христо Гелов и др. Чокманово е традиционно духовно средище, допълни Ралица Данчева. 
В изложбата са подредени картини на авторите от пленера Весела Стаменова, проф. Регина Райчева, Павлина Боботанова – Копано, Михаил Танев, Борислава Василева, Сергей Артек.  Творбите им са живописен разказ за Чокманово и Родопите като вдъхновение. Художниците са уловили колорита на планината в образа на родопчанката, пейзажи от безкрайния хоризонт от баири и огнените нюанси на небето, експресивния ритъм на чанове.  На платната оживяват петелът от долната махала или стадо от селото сред хипнотична тишина. 
Павлина Боботанова – Копано участва в пленера „дистанционно“ от Истанбул, тъй като в последния момент здравословен проблем осуети пътуването ѝ до Чокманово. Копия на рисуваните от разстояние картини са включени в изложбата.  
В изложбата може да се види различният поглед към Чокманово и Родопите, коментира пред БТА Борислава Василева. Тя обяснява, че преоткрива Чокманово отново, след участието и в първия пленер през 2025 г.
Пленерът се организира от читалището в Чокманово, с подкрепата на дарителите и партньорите Венера Асенова, Даниела Мусорлиеви и арх. Атанас Каджебов.