Използването на виртуалното пространство е сред насоките за развитие на Държавна агенция „Разузнаване“, каза Антоан Гечев

Една от насоките за развитие на Държавна агенция „Разузнаване“ е по-активното използване на виртуалното пространство за придобиване на информация за потенциални агенти, представляващи интерес. Това заяви кандидатът за втори мандат като председател на Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР) Антоан Гечев по време на изслушване в парламентарната Комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.
По думите на Гечев повечето от неговите предложения вече са в процес на изпълнение. След 90-те години Агенцията значително ограничава разузнавателната си дейност и съсредоточава процеса по придобиване на информация върху човешките си източници. През годините се налагат методите на традиционните официални прикрития, посочи той. Този начин на работа не е загубил своята актуалност, но предвид факта, че информацията става все по-лесно достъпна, се налага използването и на нетрадиционни прикрития. Те осигуряват по-голяма гъвкавост и по-висока степен на скритост, което повишава сигурността на служителите. Друга насока е придобиването на информация от електронни системи и бази данни на обекти, които представляват интерес, допълни Гечев.
По отношение на кадровия дефицит Гечев заяви, че проблемът е сериозен. Преди около две години, след задълбочен анализ на причините, решихме, че един от основните проблеми е прекалената затвореност и скритост на Агенцията, посочи той. В тази връзка започнахме да я представяме пред студенти в университетите в столицата, както и на професионални форуми. Организираме и студентски стажове, които дават възможност на младите хора да придобият представа за условията на работа, а на нас – да се ориентираме какви са техните способности. Публикуваме и обяви на интернет страницата на Агенцията.
Атанас Атанасов от „Демократична България“ определи проблема с липсата на кадри като „тежък кадрови провал“. Той попита защо проблемът не е бил решен по време на петгодишния мандат на Гечев и заяви: „Замислял съм се дали не сте си спестявали парите за ДМС-та“. Кандидатът отговори, че не са спестявали никакви средства. Той обясни, че са положили значителни усилия за преодоляване на кадровия дефицит. Част от проблема е свързана със здравословната и психологическата устойчивост на кандидатите, каза Гечев. Не е разумно да се назначават хора, които не могат да бъдат изпратени във високорискова среда. Усилията ни са насочени към популяризирането на Агенцията, допълни той.
Младен Маринов от парламентарната група на ГЕРБ – СДС попита какво е мнението на Гечев за проектобюджета на Държавна агенция „Разузнаване“ за тази година. Той отговори, че не е запознат с окончателния му вариант, но досега в Агенцията е било поддържано определено ниво на дейност, което е налагало и ограничения в развитието. Не ми е известно да са правени промени в заплащането, но основният мотив за работа не е възнаграждението, допълни той.
В отговор на въпрос на Александра Стеркова от „Демократична България“ кои резултати от досегашната му работа го правят подходящ кандидат, Гечев посочи, че Агенцията се развива положително. Познавам Агенцията, знам къде са проблемите ѝ и имам идеи за тяхното решаване. Има възможности за оптимизация, но те зависят от редица обективни обстоятелства, допълни той.
На 10 юни правителството прие решение, с което предлага на Народното събрание да избере за втори мандат досегашния председател на ДАР Антоан Гечев. Съгласно приети миналата година промени в Закона за ДАР, председателят на агенцията се избира от Народното събрание по предложение на МС.