Капацитетът на откритата „Сигурна зона за непридружени деца бежанци“ в Харманли е 98 души, броят им може да бъде удвоен при криза

Капацитетът на откритата днес „Сигурна зона за непридружени деца бежанци“ в Регистрационно-приемателния център (РПЦ) в град Харманли е 98 души, като броят може да бъде удвоен при криза. Сигурната зона е създадена съвместно с Държавната агенция за бежанците, УНИЦЕФ България и Международната организация по миграция (МОМ) България, с подкрепата на Държавния департамент по миграция (SEM) на Швейцария.
Това е третата такава зона, открита в България. Средствата за изграждането й са 1,6 милиона лева. Периметърът за сигурна пребиваване разполага със спални за момичета и момчета, деца с увреждания, столова и всекидневна. Назначен е и специализиран персонал. На откриването на зоната в Харманли днес присъстваха вицепрезидентът Илияна Йотова, служебният министър на вътрешните работи Калин Стоянов и председателят а Държавната агенция за бежанците Мариана Тошева.
За съжаление през всички тези повече от 10 години работа, темата с децата-мигранти не само че не става все по-малка. Напротив, тя става все по-актуална, каза вицепрезидентът Илияна Йотова на откриването на Сигурната зона за непридружени деца в РПЦ в Харманли. И днес България е една от държавите, в които има приютени най-голям брой непридружени дечица, поясни тя. Имаме вече нобходимото законодателство, имаме правилата в своите ръце, но за съжаление често практиката се сбълксва със закона, посочи вицепрезидентът.
Йотава припомни, че преди броени дни бе приет европейският Пакт за миграция и убежище. Тя изрази надежда, че след неговото приемане и въвеждане от държавите членки на ЕС, ще имаме общи правила, по-голямата заинтересованост и амбиция за ефективна работа на европейските институции с мигрантските проблеми. По отношение на децата, според Йотова проблемите започват от тяхното незаконно влизане у нас чрез каналджийските мрежи, преминават през тяхното идентифициране, определянето на техни медиатори и настойници, до това, как ще бъдат интегрирани, да отидат на училище, как ще им бъде осигурена медицинска помощ и какво ще бъде тяхното бъдеще. 
Убеден съм, че всяка институция, всяко министерство, е необходимо да прави малки, но сигурни и стабилни стъпки, каза и служебният вътрешен министър Калин Стоянов. Той посочи, че основната група непридружени лица са граждани на трети страни, в които от години има военни конфликти. От 2013 година, когато започна мигрантският натиск, ние извървяхме много дълъг и труден път, за да изпълним отговорностите си към тази група, отбеляза вътрешният министър. След промени в редица нормативни актове, по негови думи към днешна дата идентифицирането на непридружените малолетни и непълнолетни сред останалите мигранти е приоритет за всички институции.
Председателят а Държавната агенция за бежанците Мариана Тошева посочи, че правата на човека започват от правата на децата. Тя цитира статистика, според която в последните години сме свидетели на безпрецедентно нарастване на броя на непридружениете деца. Българи заедно с Нидерлания и Германия е от страните с най-голям брой през 2023 година, а от 2021 година до момента у нас са регистрирани над 15 000 непридружени деца. Тошева подчерта, че Сигурната зона е временна мярка и престоят на децата в нея трябва да е максимално кратък.
Тече и втора програма между България Швейцария. Тя има силен компонент за управление на миграционните процеси, за връщане, реинтеграция и справяне с трафика на хора, каза посланикът на страната у нас Раймунд Фурер. Той изрази надежда, че с тези мерки могат да се постигнат успехи. Проектът в РПЦ - Харманли е реализиран с финансова помощ от Швейцария.
Директорът на УНИЦЕФ в България Кристина де Бройн смята, че належащо е да се прави все повече и повече за най-уязвимата група от мигрантите - децата. По данни на УНИЦЕФ настанените търсещи закрила в центъра в Харманли към днешна дата са 302-ма души, основно от Сирия. От тях 135 са деца.