Почти век след като са положени първите основи на храм в радомирското село Друган, местните жители успяват да сбъднат мечтата на своите предци и да завършат църквата „Възнесение Господне“. Историята за възраждането на светинята е история за доброволен труд, дарителство и силната воля на хора, които не позволяват една идея да остане забравена. За това разказа пред БТА Веска Чакърова - художник и иконописец, която е сред хората, участвали активно както в изграждането, така и в художественото оформление на храма.
Според съхранена инвентарна книга църквата първоначално е била записана като „Свети Спас“. Строежът ѝ започва в периода 1928 - 1930 г., но остава недовършен. Десетилетия наред в центъра на селото се виждали единствено масивните основи.
„Основите бяха вкопани на около метър и половина до два метра в земята. Над тях имаше зид. Спомняме си как като деца си играехме около тях. Не знаехме какво точно представляват, но те стояха там години наред“, разказва Чакърова.
Причините строежът да бъде прекратен не са известни, но според местните хора най-вероятно не са достигнали необходимите средства. Заради това жителите на селото продължили да използват близкия храм „Света Троица“, който според местните предания е изграден върху старо светилище с корени още от римско време. Там и до днес се отбелязва празникът Свети Дух.
Нов живот на недовършената църква вдъхва покойният Ненчо Мирков - родом от Друган, бивш военен летец и полковник от Военновъздушните сили. След пенсионирането си той си поставя за лична мисия възстановяването на храма и се кандидатира за кмет на селото. „Това беше неговата голяма цел. Искаше да възстанови църквата и затова се кандидатира за кмет“, спомня си Чакърова.
След избирането му през 2003 г. започва дълъг процес по уреждане на необходимата документация. Изготвят се нотариални актове, получават се съгласувателни становища и се извършват технически обследвания. Специалисти проучват старите основи и стигат до заключението, че те са достатъчно здрави, за да послужат за изграждането на новия храм. Така започва строителството - без осигурено финансиране, но с ентусиазма на местните хора.
„Беше обявено всеки, който може, да даде по няколко дни доброволен труд. Който не можеше да работи, даряваше средства. Започнахме буквално от нищо“, разказва тя.
По това време Чакърова работи като секретар в кметството и активно участва в организацията на инициативата. Постепенно към каузата се присъединяват дарители, доброволци и хора, готови да помогнат с труд и материали. След близо десетгодишни усилия храмът е издигнат от старите основи до покрива. Паралелно със строителството започва и работата по вътрешното оформление. Иконостасът е изработен от майстори дърворезбари от района на Лакатник. Именно тогава Чакърова поема задачата да изрисува основните икони. Макар да няма академично художествено образование, рисуването е нейна страст още от детските години. „Винаги съм рисувала. Това беше моето хоби през целия ми живот“, каза тя.
Интересът на Чакърова към иконописта се заражда още в детските ѝ години. Тогава тя мечтаела да нарисува икона на Света Богородица, но в условията на тогавашното време подобни занимания не били насърчавани.
„Баба ми криеше иконата и ми казваше: „Не, това не се рисува“. Но аз пазя тази икона и до днес“, разказва художничката.
След като остава без работа през 90-те години, тя започва да развива таланта си по-сериозно. По-късно преминава курс по иконопис в София, за да усъвършенства знанията си.
Работата по иконостаса в Друган продължава няколко години. Чакърова изписва царските икони и образите на дванадесетте апостоли. „Учих византийска иконопис, но всеки човек постепенно намира собствен почерк. И при мен техниката е смесена. Най-важното е човек да работи със спокойствие и вдъхновение“, споделя тя.
През 2016 г. храмът е тържествено осветен. Церемонията е съобразена с графика на Българската православна църква и е проведена по време на празничните дни на селото.
Днес „Възнесение Господне“ е действащ храм и посреща посетители всяка събота и неделя, както и по време на големите християнски празници. За поддръжката му се грижат членове на църковното настоятелство и местни доброволци. Сред тях е и местният дърворезбар Кирил Щрапулин, който изработва част от обзавеждането на храма, включително столовете и балкона. Заедно с други жители на селото той участва в поддържането на двора и сградата.
Освен в Друган Веска Чакърова е работила по изписването на храмове и параклиси в Земенско, Радомирско и други населени места. Нейни икони има и извън България. Те са достигнали до православни домове в Съединените щати, Канада, Кипър и Гърция, най-често като подаръци, изпратени от българи, живеещи зад граница.
Според нея през последните години все повече хора се обръщат към православната традиция и избират икони за важни житейски поводи. „Подаряват ги за сватби, юбилеи и кръщенета. Това ме радва, защото означава, че хората търсят духовния смисъл на тези празници. Имам чувството, че младите хора все повече проявяват отношение към вярата и към тези ценности“, казва Чакърова.
Днес храмът „Възнесение Господне“ е не само духовен център на Друган, но и символ на това как една общност може да превърне изоставените основи на миналото в жива част от своето настояще.