Създаването на единен кодекс за социална подкрепа е възможност за усъвършенстване на действащото законодателство и за по-ясна и достъпна система за подкрепа. Около това мнение се обединиха участници в обществена дискусия, сред които бяха министри, представители на институциите, социалните партньори, бизнеса и гражданските организации.
Събитието се състоя в Министерския съвет и беше открито от вицепремиера и министър на финансите Гълъб Донев.
Министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова представи основните насоки за създаване на единен кодекс за социална подкрепа. Пред журналисти тя уточни, че няма конкретен срок за създаването на кодекс за социалното подпомагане, тъй като това е ново законодателство, което изисква време, консултации и обществено съгласие.
Коментар по темата направи и председателят на ИСС Зорница Русинова.
В писмено приветствие председателят на Народното събрание Михаела Доцова посочи, че се надява с общи усилия ще бъде намерен интегриран подход и ще бъдат предложени дългосрочни и устойчиви решения за изграждането на единна, модерна и предвидима нормативна рамка в областта на социалната подкрепа. Тя акцентира, че трябва да бъде обърнато внимание на отражението на нови законодателни решения върху адекватността на социалните плащания и индивидуалните нужди на всеки гражданин. Приветствието на Доцова беше представено от зам.-председателя на Комисията по труда и социалната политика в парламента и депутат от „Прогресивна България“ Мария Тодорова.
Ася Гонева представи становището на ИСС по обхвата и адекватността на Кодекса за социална подкрепа. Съгласяваме се с това, че законодателството, което има в България по темата за социалната закрила, има нужда от усъвършенстване. Основният въпрос е как законодателната промяна да осигури по-навременна, по-комплексна и по-адекватна подкрепа на хората, които имат нужда от това, коментира Гонева. Тя каза, че в становището е залегнала целта да има определена комплексност и навременността на помощта. Тя открои, че трябва да има принцип на адекватност. Трябва да се върнем отново към методологията, по която определяме линията на бедност, тъй като има известни спорове, които трябва да изчистим, за да стане наистина линията на бедност адекватна за българските условия, каза също Ася Гонева.
Ралица Йоргова, представител на гражданските организации в ИСС, отбеляза, че становището разглежда кодификацията не като техническо събиране на нормативни актове, а като възможност за съдържателна реформа на системата. ИСС приема, че социалната подкрепа трябва да бъде организирана по ясен, достъпен и предвидим начин, каза тя. Един бъдещ кодекс може да преодолее разпокъсаността на действащата уредба, но само ако са предварително определени цели – обхватът на правата, стандартите за адекватност, механизмите за финансиране и отговорностите на институциите, посочи Йоргова. В становището специално е разгледан механизмът за личната помощ. Неговата основна цел трябва да остане пълноценното участие и независимостта на човека с увреждане, посочи експертът.
За нас като работодатели целта на социалната подкрепа е да помогне на човек да преодолее затруднението си и да постигне възможно най-голяма самостоятелност, заяви Мария Минчева, представляваща работодателите в ИСС. Крайно необходимо е да говорим за ефективност и за това как средствата на практика достигат до тези, които се нуждаят, подчерта тя. От голямо значение е евентуална кодификация да стъпва на ясна концепция – да е ясно какви проблеми решаваме, кои помощи и услуги обхващаме и какво ще се промени за хората, смята Минчева.
Пламен Димитров, представляващ интересите на работниците и служителите, каза, че 29% от българите всъщност са в риск от бедност и социално изключване при 21% средно за ЕС. Без въздействието на пенсиите това е около 45 на сто, посочи той. Според Димитров има и сериозни неравенства между доходите на хората у нас. Разходите за обезщетения за социална закрила в България са сред най-ниските в ЕС – 18,3% от нашия БВП срещу 26,8% средно за ЕС, каза той.
Подкрепа за идеята за кодифицирането на законодателството в социалната сфера изказа и Ана Добре, ръководител на отдел за България и Румъния в дирекция „Заетост, социални въпроси и приобщаване“ в Европейската комисия (ЕК).
Според изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане (АСП) Ана Ананиева дискусията показва, че вече е възникнала необходимостта от изцяло ново преосмисляне на социалното законодателство. Подкрепяме кодифицирането, което чрез обединение и синхронизация се очаква да усъвършенства и действащото законодателство, така че наистина да бъде максимално достъпно за гражданите, включително и максимално облекчено от административна тежест както за самите потребители, така и за администрацията, която предоставя съответните услуги, каза тя. И добави, че 35 от услугите на АСП са изцяло електронно.
Държавата предоставя доста широк набор от инструменти за подкрепа и хората имат достъп до тях, каза Даниела Ушатова от Националното сдружение на общините в България. Тя обаче посочи, че хората остават с впечатлението, че винаги има още нещо, което трябва да бъде добавено към помощта. Според нея затова трябва да се намери правилният начин, по който да се развива подкрепата за уязвимите граждани и да се измерва ефектът от нея.
Форумът беше част от възложената на ИСС задача от МС за провеждането на обществен дебат за предизвикателствата и рисковете пред кодифицирането на законодателството в областта на социалната подкрепа и отражението му върху адекватността на социалните плащания.