Тя е родом от Велико Търново, работила е като спедитор. Има син и внуче. Приемен родител става през 2014 година. Помни дори датата, на която са ѝ донесли новороденото петдневно бебе – 14 април. От тогава до днес се е грижила за 15 деца. В момента в дома ѝ тичат две момиченца, едното от които ще бъде първи клас.
За решението си да стане приемен родител Рашкова споделя, че го е взела лесно. По думите ѝ, така е изпълнила всъщност мечтата си да бъде детска учителка. Решението ѝ подкрепят и съпругът и синът ѝ. По думите на Рашкова и двамата са ѝ помагали, дори и приятелките на сина ѝ са се чувствали ангажирани.
Повечето деца, които са били при мен, са от родилния дом или недоносени, казва приемната майка. Част от бебетата са имали и малки здравословни проблеми, така че се наложило да ги води и при лекари. Няма думи, с които да се опише удовлетворението, че дори и децата, които имаха проблеми като бебета, сега са здрави, посочва Рашкова. Тя уточнява, че повечето са осиновени и с някои от семействата поддържа връзка.
Спомня си, че при първото бебе, което настаняват при нея, се е притеснявала много. „Ако е твоето, някак си е различно, ти си го носила, знаеш, чувстваш, а когато е чуждо, нямаш представа какво е било поведението на майката по време на бременността, а това стресира много“, посочва Рашкова. Тя допълва, че е изкарала не една безсънна нощ, особено с първите бебета, за които се е грижила.
Отговорността за чуждото дете е огромна, отношението, дори разговорите пред него, всичко е много по-различно, когато не е твоето, казва още Рашкова. Споделя, че няма как да бъдат изпълнени съветите на социалните служители да не се привързва емоционално. „То домашно животно да е, ти става като член на семейството, какво остава за дете“, казва Рашкова. Признава, че ѝ е било тежко да се разделя с децата, за които се е грижила, но ѝ остава удовлетворението, че им е дала всичко, от което са се нуждаели, и най-вече обич. „Прекрасно е, когато разбереш, че децата са осиновени, намерили са семейство и вече имат шанс да успеят в живота“, допълва Рашкова. По думите ѝ, тогава се забравят и тревогите, и напрежението и остава само вътрешното спокойствие и тихото щастие, че си успял.
Рашкова посочва още, че не са я подминали одумванията, че е станала приемен родител, за да печели. Призовава тези, които говорят подобни нелепици за приемните родители, да се замислят и да си дадат сметка, че това не е точно работа. „На работа се ходи от 8 до 17 часа, после човек се прибира и забравя за служебните проблеми. Когато се грижиш за дете, си ангажиран 24 часа, без почивен ден, ти си постоянно присъствие и носиш отговорност – за здравето, за възпитанието, за спокойствието, за сигурността на детето, за абсолютно всичко“, коментира Рашкова. Допълва, че няма как да се забогатее от приемното родителство, но пък чувството, че помагаш на млад живот, е прекрасно. За да е изведено детето от биологичното семейство, значи нещата не са били както трябва, то е било застрашено, казва още Рашкова. Жената допълва, че не може да си обясни защо все още има българи, които смятат, че да се полагат грижи за тези деца в риск е лесно и става дума основно за пари. Нека първо да пробват да станат приемни родители, казва Рашкова и изтъква, че тогава ще им стане ясно, че освен търпение, ще им е нужно желание и най-вече сърце, защото ако се грижиш за дете само заради „заплатата“, си проличава много бързо.