Колоезденето в Ямбол има над 120-годишна история, а за нея напомня и Паметникът на колоездача в градския парк

Колкото и странно да звучи днес, особено за младите хора, колоезденето в Ямбол има история от над 120 години. Кога е създадено колоездачното дружество „Сокол“, как се е развивал спортът в града през десетилетията и как Ямбол се превръща в един от първите градове в страната със собствен колодрум? Това разказа Петя Проданова, главен експерт в Държавен архив – Ямбол, специално за новата рубрика на БТА „Giro d’Italia 2026 – С КОЛЕЛО В БЪЛГАРИЯ“, посветена на домакинството на България на три етапа от колоездачното състезание „Обиколката на Италия“.
От запазения в Архива първи протокол от 6 август 1905 г. става известно, че на заседание, проведено в кафене „България“ в Ямбол, под ръководството на най-възрастния колоездач Щилион Терзиев, осем ентусиазирани мъже основават ямболското колоездачно дружество „Сокол“. За негов пръв председател е избран майор Радославов – командир на Трета пионерна дружина.
В архивните документи липсва информация каква дейност е развивало дружеството в периода след основаването му до 30-те години на миналия век. Известно е обаче, че на 4 април 1934 г. настоятелството на дружеството, като редовен член на Българския колоездачен съюз, подава молба до Ямболския окръжен съд за вписване като юридическо лице. От запазеното частно гражданско дело №248/1934 г. се вижда, че с протокол от 4 юни 1934 г. съдът одобрява вписването на колоездачно дружество „Сокол“ – Ямбол. Приложен е и Устав.
По-ясна представа за развитието на колоезденето в града след 40-те години на ХХ век дават запазените документи на Щилиян Марангозов – майстор-печатар, общественик и председател на ямболското колоездачно дружество. Самият той участва в Третия общ колоездачен излет на Българския колоездачен съюз до връх „Св. Никола“, състоял се на 11 и 12 юли 1942 г. Марангозов изминава разстоянието от Ямбол до крайната точка – общо 150 км – за 15 часа, или средно 10 км/час. В свидетелството на Българския колоездачен съюз е отбелязано, че той тръгва от Ямбол в 6:00 ч. на 11 юли 1942 г. и пристига на връх „Св. Никола“ в 11:50 ч. на следващия ден.
От статия на Щилиян Марангозов, публикувана във в. „Народен другар“, бр. 19 от 14 фев. 1984 г., научаваме още, че колоезденето в Ямбол има славна история. Ямболски състезатели неведнъж са заемали призови места в страната и достойно са защитавали спортната чест на града. Сред най-известните имена са Руско Ковачев, Любен Яковлиев, Стамо Илиев, Димо Братанов, Стойно Христов и други, разказа още главният експерт от Държавен архив – Ямбол Петя Проданова.
С бързото развитие на този спорт, обществеността в града започва активно да подпомага изграждането на подходяща материална база. На колоездачното дружество е предоставено безвъзмездно място в парк „Васил Коларов“ (б. а. – някогашното име на градския парк) за построяването на колодрум. С доброволния труд на състезателите и с помощта на гражданите съоръжението бързо е изградено. Редица предприятия в града също оказват материална подкрепа. Марангозов отбелязва, че Ямбол е един от първите градове в страната, сдобил се с подобно спортно съоръжение. Това спомага колоезденето да се развие и масовизира още повече.
Колодрумът става любимо място и за състезателите, и за любителите на този спорт. Всяка вечер стотици граждани се събират в градския парк, за да наблюдават тренировките. Съществена роля за развитието на спорта има и колоездачната секция към физкултурното дружество „Николай Лъсков“. От година на година броят на състезателите се увеличава. Редовно се провеждат местни състезания с участието на колоездачи от Сливен, Бургас, Стара Загора, Нова Загора, Казанлък и др. Ямболските състезатели участват и в междуградски и републикански състезания, а през 1960 г. ямболският отбор заема престижното 11-о място в колоездачната обиколка на България, показват още архивните документи.
За историята на колоезденето в Ямбол днес напомня и Паметникът на колоездача – една от забележителностите в градския парк, разположен в близост до езерото с водните лилии в големия розариум. „Неговото изграждане започва през 1932 г., когато колоездачното дружество „Сокол“ получава награда от събора на Шипка – бронзова статуетка на колоездач. Ованес Киркоров предлага в градската градина да се направи паметник, който да увековечи събитието. Мраморната плоча, на която са изписани важни дати от историята на дружеството е изработено от него, а проектът на паметника е на Апостол Куртев от Пловдив, установил се да живее в Ямбол“, се посочва в статия на историка Христина Женкова на сайта на Регионалния исторически музей.
А за любителите на колоезденето градът и днес предлага отлични условия – над 18 км велоалеи, пъмп-трак писта, парк за екстремни спортове и трасе за планинско каране. Съоръженията са изградени основно през последните пет години. Те са част от усилията на местната власт за популяризиране на велокултурата – от опазването на околната среда чрез стимулиране на придвижването на две колела вместо с автомобил до развитието на колоездачния спорт, казаха за БТА от Община Ямбол.