Колония от четири вида прилепи е открита при обследване на жилищен блок в сливенския квартал „Република“. Това е една от най-интересните находки на екипа, който извършва задължителните проучвания за наличие на защитени видове птици и прилепи преди енергийното обновяване на сградите. Това каза в интервю за БТА орнитологът и експерт по биоразнообразие към Българската академия на науките (БАН) Стоян Николов.
Николов обясни, че обследването на сгради вече е задължителен етап от проектите за саниране, тъй като много от тях са убежище на защитени животински видове. Освен птици, като бързолети и лястовици, старите фасади, фуги и покривни пространства често се обитават и от прилепи.
По думите му колонията в квартал „Република“ е установена зад водосточна тръба, където животните са използвали кухина в конструкцията като убежище.
При обследването са регистрирани четири вида прилепи, характерни за градската среда. Това са кафявото прилепче (Pipistrellus pipistrellus), средиземноморско прилепче (Pippistrellus kuhlii), натузиево прилепче (Pipistrellus nathusii) и полунощен прилеп (Eptesicus serotinus). Засега това е единствената официално установена подобна колония в Сливен, но според Николов това съвсем не означава, че няма и други.
„При подходящи условия прилепите образуват колонии и могат да обитават една сграда години наред. Ние откриваме само тези, които попадат в обхвата на обследванията. Вероятно в града има и други подобни места“, каза още Стоян Николов.
Той обясни, че градската среда е изключително подходяща за прилепите. В Сливен има няколко реки, а около водоемите се концентрират големи количества насекоми, които са основната им храна. След като се нахранят, те търсят сигурни места за нощуване, а сградите им осигуряват защитени пространства с малко естествени врагове.
Според експерта прилепите са сред най-полезните животни в градската среда. Един прилеп може да унищожи до около 1500 комара за една нощ. Именно затова хората често забелязват, че около блоковете, в които има прилепни колонии, почти няма комари.
Освен прилепи, при обследванията редовно се установява присъствието на бързолети и лястовици. Тези птици също играят важна роля за естествения контрол върху насекомите. Най-уязвими при санирането обаче са бързолетите, защото за разлика от лястовиците не изграждат гнезда, а снасят яйцата си в тесни кухини и процепи по сградите. След запечатването им те често губят местата си за размножаване.
Ето защо във всеки експертен доклад се предписват конкретни мерки за опазване на видовете. Те включват оставяне на подходящи отвори или монтиране на специални къщички за бързолети и прилепи, които да компенсират изгубените убежища след ремонта.
По думите на Николов именно последващият контрол се оказва най-слабият елемент в процеса. Макар мерките да се предписват, при извършените впоследствие огледи специалистите трудно се установява дали има монтирани къщички за прилепи или бързолети. Затова екипът подготвя научно изследване, което ще проследи какво се случва с биоразнообразието преди и след санирането на сградите.
Стоян Николов посочи, че само в Сливен досега са обследвани над 20 обществени и жилищни сгради. Тази практика вече е нормативно изискване и има за цел енергийната ефективност да бъде съчетана с опазването на защитените видове.
Експертът припомни, че България е сред страните с най-богато разнообразие на прилепи в Европа. У нас се срещат 34 вида, всички защитени от националното и европейското законодателство. Според него присъствието им в градовете не бива да тревожи хората, а трябва да се приема като знак за добре функционираща градска екосистема, в която тези нощни бозайници изпълняват незаменима роля в естествения контрол на насекомите.